СИЛКЕ ГРАБИНГЕР КАТО ОБЕКТ НА ЕКСПЕРИМЕНТ

Home / Архив / 15 - 21 май 2015 / СИЛКЕ ГРАБИНГЕР КАТО ОБЕКТ НА ЕКСПЕРИМЕНТ
СИЛКЕ ГРАБИНГЕР КАТО ОБЕКТ НА ЕКСПЕРИМЕНТ

18 май, 19:30 ч., Нов театър – НДК

Силке Грабингер (Австрия)  

СИЛКЕ ГРАБИНГЕР КАТО ОБЕКТ НА ЕКСПЕРИМЕНТ

сериен проект: експеримент в 11 сцени
Изпълнение: Силке Грабингер
Хореографи: Ан Журен, Philippe/ Superamas , Олег Сулименко, Дейв Сейнт-Пиер
Идея: Михаел Щолхофер, Карл Регенсбургер, Силке Грабингер
Ръководители продукция: Барбара Шентер, Олга Свитлика
Светлинен дизайн: Петер Талхамер
Копродукция на Silk със szene salzburg, Jardin d’Europe, Международен танцов фестивал „ImPulsTanz” – Виена

С подкрепата на: bm:ukk, wien kultur, град Линц, програма „Култура” на Европейския съюз

Силке Грабингер е танцьор и хореограф. Тя е жена. Бивша брейк данс танцьорка и изпълнителка в Цирк дьо Солей. Какви представи се приписват на личността й, с какви теми и въпроси я свързват хореографите и какво прави тя с тях? Точно това Силке Грабингер иска да разбере, като кани международно известни хореографи да създадат по 10-минутно соло за нея. В рамките проекта до днес са инициирани 3 серии и са създадени 11 миниатюри, чиито хореографи решават какво искат да направят със своя опитен субект. За тази цел Силке Грабингер предоставя на разположение всичко от себе си: своите движения, биография и желанието й за експерименти.

Хореографите Ан Журен, Филипе Риера / Superamas, Хуберт Лепка, Олег Сулименко, Ирена Курик, Дейв Сейнт-Пиер, Астрид Ендрувейт&Михаел Лауб, Тражал Харел и Беноа Лашамбр, както и австрийският комик Дирк Щерман и филмовият режисьор Араш Т. Риахи се включват в този вълнуващ експеримент. Всеки от тях създава соло за Силке Грабингер в сътрудничество с нея.

Какво е специалното в проекта? Никой от хореографите не знае какво прави другият. Накрая никой не е и сигурен кой е обектът на експеримент: Силке като танцьор или хореографите с техните представи за нея, или пък зрителите?

 „АНТИСТАТИК”  представя:

ТРАНСФОРМЪР

Хореография: Ан Журен
Костюми/ реквизит: Роланд Раушмайер, Жулиан Бухройтнер
Музика: Миси Елиът

Началната точка на това соло е костюм, който представлява множество пришити кукли и функционира като пластична структура. Плът върху плътта, кожа върху кожата. Части от телата на куклите се задвижват от мускулите на изпълнителката. Крайниците вече не принадлежат на отделен субект, а на шизофренно същество, тяло-мутант. Само по себе си то не е чудовище, а нарушена връзка между изкуственото и реалното, между скритото и видимото, между голотата и дрехата. Един игрив начин за съпоставяне на противоположности.

Ан Журен

 

КИТАЙ
Хореография: Philippe/ Superamas
Костюми: Сабине Дебоне

Солото се възприема като движение. Движение от индивидуалното към колективното тяло. Да играеш света като колективен опит ми се струва дори много по-интересно за едно соло. По време на процеса стигнаме до следното предположение: „Защо в Пекинската опера женските роли се изпълняват по традиция от мъже? Може би защото единствено мъжът знае как действа една жена.” С други думи: „живеем в мъжки свят!”. Очакват се промени. Задвижват се революции. Тук се спираме в Китай.

Philippe

 

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ВЕГАС

Хореография: Олег Сулименко

„Да поговорим за Вегас” е хореография за Силке, със Силке и относно Силке. Тя разказва защо е отишла в Лас Вегас и какъв е животът на танцьора там.  Действията й са бързи и смели, акцентирани от напрегнати жестове. Начинът на изпълнение е съществена част от историята. За десет минути ще надникнем зад фасадата на „Цирк дьо Солей”.

Олег Сулименко

 

СУРОВ МАТЕРИАЛ

Автор: Дейв Сейнт-Пиер
Музика: Нан Бортузо
С подкрепата на Австрийски културен форум – Ню Йорк, Танцфабрик Линц

… за шоу бизнеса и колко е трудно да си на сцена… Понякога трябва да преминеш през разни неща и имаш избор как да го направиш; можеш да обиколиш наоколо, може да видиш колко силен е човек, колко е жилав.

Дейв Сейнт-Пиер

Силке Грабингер учи графика и дизайн, като нейни мултимедейни арт творби са излагани в САЩ, Канада и Европа и отличени с редица награди. През 2007 г. тя започва да се занимава с брейк данс. Следват проекти с танцовото училище за улични изкуства Pottporus и международни турнета. 2006 – 2007 играе в продукцията на „Цирк дьо Солей” и The Beatles Show “LOVE” в Лас Вегас. През 2008 г. продуцира първото си соло [SLIK], удостоено с наградата на Линц 09 – Европейска културна столица и Posthof, като успешно го представя в Европа и Африка. През 2009 г. Силке Грабингер получава държавна стипендия за музика и изпълнителски изкуства и печели Австрийската награда за дизайн за групова изложба с “space & designstrategies “. Настоящата й работа включва още няколко групови представления с компанията й SILK Cie & SILK Fluegge.

Ан Журен е известна френска хореографка и изпълнителка, установена във Виена. Тя завършва танц в Националната танцова консерватория в Лион, френска литература в Сорбоната, както и практика в танцовата компания на Триша Браун в Ню Йорк. Във Виена основава асоциацията „Виенско движение за изкуство и танц”.

Philippe е от основателите на „Superamas“ – новаторски артистичен колектив, базиран във Виена, Париж и Брюксел.  „Superamas“ на френски означава акумулиране на галактики. От първото им представление „Постройка” (1999) до днес те виждат като своя задача да се занимават с танц, но през материал от други сфери на живота.

Олег Сулименко е хореограф и изпълнител от Русия, живее и работи във Виена. През 1990 г. основава „Saira Blanche Theatre“. Участвал е на престижните фестивали ImPulsTanz, Виенските фестивални седмици и Фестивал “Малта” в Познан, Полша. Работи съвместно с различни хореографи и музиканти.

Дейв Сейнт-Пиер от Канада започва танцовата си кариера още петгодишен. Първата му страст е степ танцът. Учи литература и кино. През 1992 г. напуска колежа и започва да работи с компания Brouhaha Danse, с която остава шест години. Следват турнета из Канада, САЩ и Европа и работа с много хореографи, като създава и свои. През 2009 г.  получава танцовата награда Movimentos за най-добър млад изпълнител и се представя и на авторитетния фестивал в Авиньон.

Представянето на спектакъла в рамките на платформата “Aerowaves” в България е финансирано от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2015 г.

Билети: 8/10лв

Билети на касата на Нов Театър НДК, както и  онлайн на http://www.ticketportal.bg, 

Продукцията  е част от платформа “Aerowaves”,  подкрепена от програма „Творческа Европа” и оперирана за България от Derida Dance Center. Представянето на продукцията в България се реализира с финансовата подкрепа на Столична община.