Артистична резиденция Creative Crossroad
13 – 23 май 2025 г.
Хореографката Мод Бландел ще бъде резидентен артист по време на 18-ото издание на фестивала „Антистатик“. Нейното творческо изследване се реализира в рамките на програмата “Creative Crossroads” към проекта “Life Long Burning” (LLB 3).
Мод Бландел е хореографка, която живее в Лозана, Швейцария. Професионалният ѝ път започва с подготовка като танцова изпълнителка, последвана от магистратура по театрална режисура от Висшето училище по сценични изкуства “La Manufacture” в Лозана и магистърската програма “The Work” на академичната и културна институция “la HEAD” в Женева. През 2015 г. основава асоциацията I L K A и започва да развива свои проекти. Подходът ѝ към драматургията, интересът ѝ към трансформацията и музикалността я водят към създаването на необикновени и мощни хореографски обекти.
Сред нейните представления са: “Touch down” (2015), “Lignes de conduite” (2018), “Diverti Menti” (2020), “Double Septet” (2021) и “L’œil nu” (2023), отличено с швейцарската награда за хореографска творба през 2023 г.
В най-скорошните си творби Мод се фокусира върху изучаването на физикалността и състоянията на присъствие, които са резултат от непрестанното договаряне между принципите, наложени от/на колектива, и индивидуалната експресивност. След работата по създаването на звуковата среда за представлението “L’oeil nu”, тя започва да отрежда решаващо място на звука и музиката като драматургичен инструмент в творчеството си.
Редом със създаването на собствените си представления, Мод сътрудничи и на артисти като Синди ван Акер, Хайнер Гьобелс и Ромео Кастелучи. В момента е и много активна в ролята си на драматург за млади артисти в полето на сценичните изкуства.
От 2018 г. е артист-резидент на Центъра за съвременни изпълнителски изкуства “The Arsenic” в Лозана. От 2024 г. до 2026 г. ще бъде асоцииран артист на Националния център за съвременен танц в Анже (CNDC – Angers), а от 2016 г. работата ѝ се подкрепя от платформата за подкрепа на практиката на изгряващи артисти “Parallèle” в Марсилия.
Проектът, с който гостува в София, е посветен на връзките между войната и патриархата. В епистоларната си фикция „Три гвинеи”, публикувана през 1938 г., Вирджиния Улф дава отговор на една „образована жена” на въпроса „Според Вас, какво може да се направи, за да се избегне война?”, зададени ѝ от нейния събеседник – един „образован мъж”.
Използвайки тази книга като отправна точка за бъдещото си представление, Мод Бландел разтваря едно широкопрофилно изследователско поле с намерението да пренесе връзките между войната и патриархата на сцената под формата на гротескна хореографска сатира.
Като част от програмата Creative Crossroads на проекта Life Long Burning, резиденцията ѝ при „Брейн стор проджект“” в рамките на фестивала „Антистатик“ в София ще бъде най-първата крачка в този изследователски процес. Следвайки идеята, че „няма такова нещо като военна музика, има само милитаристично отношение към музиката“, конкретен фокус на изследването ще е връзката между звук и движение.
Търсената перформативност ще бъде преди всичко анархистична: всеки опит за марш в ход или подчинение на ритъма ще бъде умишлено саботиран.
Capacity Grid
„Град на безтелесното“ е заглавието на творческото изследване на Инге Гапмайер, което ще се проведе по време на 18-ото издание на „Антистатик“. То е продължение на обмена между „Брейн Стор Проджект“ и danceWEB, Виена и е част от програмната линия Capacity Grid на Life Long Burning (LLB3), представляваща иновативен неакадемичен образователен модел за млади и утвърждаващи се артисти.
Инге Гапмайер (www.varukt.at) е хореографка, танцьорка, педагожка, драматуржка и изследователка, базирана във Виена. Нейната работа е фокусирана върху съвременната рефлексия за човешкото тяло между поезията, технологиите, историческото развитие и социално-политическите структури.
В София работата на Гапмайер ще бъде посветена на първото определение за пърформанс, вдъхновено от романа „Слепота“ на Жузе Сарамагу. Подобно на „бялата слепота“ на Сарамагу, която лишава обществото от емпатия, артистката изследва динамиките, възникващи при обезценяване на физическото присъствие в полза на дигиталната „обезтелесеност“.
Гапмайер създава потапящ хореографски формат, който поставя на фокус тялото — с неговата материалност и присъствие, и следователно интелигентност, чувствителност и уязвимост. Работи с кожата като граница между вътрешното и външното.
Какво прави човека — човек? Как политиките на насочване на вниманието влияят върху способността ни да изпитваме емпатия? Как да се справим с макрополитиките, които се появяват в микрополитиките на танца, хореографията и срещите с публиката?
Гапмайер изучава Хореография и пърформанс в Института по приложни театрални науки в Гисен (Германия), както и Съвременен танц в Университета за музика и изкуства на Виена. Носителка е на поредица награди и стипендии, вкл. стипендията DanceWEB на фестивала ImPulsTanz, както и годишна федерална изследователска стипендия.
Представя своята артистична работа под най-различни форми – пърформанси, инсталации, дигитални формати и текстове, на форуми като brut Wien, KubusEXPORT, Kosmos Theater, Albanian Dance Meeting, Korrespondance Festival (Чехия), Novi Ganz, Zagreb и Plesni Teater, Ljubljana. Двете най-нови премиери, по които работи, са интерактивният танцов пърформанс “now” и т.нар. дует със самата себе си “protect. there is no wind in geometrical worlds” в brut Vienna.
Резиденцията и Capacity Grid са част от европейския проект “Life Long Burning – Futures Lost and Found” (LLB3) съфинансиран от Програма „Творческа Европа” на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“, програма „Творческа Европа“.