Международна хореографска среща „Изследване на движението“

11:00-11:15 Откриване

„Отвъд танца: Политика и философия на изследването на движението“. Въвеждаща лекция на Александра Колб.

Периодът на 1960-те и на 1970-те години, често определян в литературата като „постмодерен“, е преломен за западния сценичен танц. След случилия се възход на модерния танц и под влияние на развитието на визуалните и другите изкуства, танцови компании, колективи и хореографи като „Джъдсън данс тиатър“, Мърс Кънингам и Пина Бауш преразгледаха значението и обхвата на танца. Лекцията дискутира философските и политическите основания на тази промяна, фокусирайки се върху отхвърлянето на предходни естетики, най-вече от страна на „Джъдсън“, и сливането на танца с ежедневния живот. Александра Колб проследява как подходите и социокултурните ценностни нагласи на тези артисти от 20. век оставят трайно наследство за следващи поколения със своите изследвания „отвъд“ танца в смисъла на техничност или спектакъл. Те не само са  вдъхновение за концептуалния танц, но и за артистите през следващото столетие, които заместват танца с движение или използват телата си като лаборатории, а не като инструменти за постигане на съвършенство. Специално внимание ще се обърне на включването на танца в изучаване на движението в производствена среда, ролята на „малките“ жестове и работата с нетренирани тела и с възрастни изпълнители. 

Александра Колб (Великобритания) е доцент по танц в Университета Рохамптън и утвърдена участничка и организаторка в международни срещи, конференции, менторски програми, рецензент е в публицистични и академични издания. Изследователското й поле обхваща различни аспекти на политиките, пола и интердисциплинарните практики в танца на 20. и 21. век. Автор е на книгата „Performing Femininity: Dance and Literature in German Modernism“ (2009), както и на множество научни статии. Редактор на антологията “Dance and Politics” (2011).

Панел 1: Подходи към изследване на движението като артистична практика

Какво е изследване на движението, как се изменя съдържанието на понятието, защо и за кого е важно то днес? Какви са неговите измерения – изпълнителски, хореографски, концептуални, политически? Какъв е практическият процес на работа и какви подходи развиват авторите, за да осмислят и споделят резултатите от изследванията си? Как се ориентират на картата на съвременния танц и хореография – кои са институциите и местата, които подкрепят риска и експеримента? Панелът среща гледните точки на артисти от различни дисциплини и държави.

Модератор: Ясен Василев (България) е драматург, завършил театралните академии в София и Шанхай. От 2015 работи върху NUTRICULA, разширяващ се архив от физически сола, които изследват политиките на танца, разработен в сътрудничество с изпълнители от различен произход и контекст. От 2018 г. работи като драматургичен консултант с белгийския хореограф Есан Хемат и пише танцовa критикa за Springback magazine. Съосновател е на „Драма пакт“ – неформален колектив на пишещи за сцена, и е част от екипа на Радар София – резиденция за драматурзи и артисти в риск. Изпълнителен директор на фестивала „Малък сезон“ на Театрална работилница „Сфумато“.

Участници: Галина Борисова (България) е хореографка и изпълнителка, позната на българската и международна публика с няколко емблематични солови работи: „Хуанита Хилдегард Бо”; „Танцувам Мария Калас”, “anti-GONE-It’s me”, „Тук долу всички люляци умират“. През последните години интересът й към литературата (Толстой, Чехов, Пруст, Жан Ануи) довежда до няколко премиери, където внимателното композиране, детайлите и чувството за хумор тържествуват заедно с провокациите към изпълнител и публика. Галина създава и продуцира повече от 40 проекта, представяни в Европа и САЩ. Съставител и автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания” и гост-преподавател в Нов български университет, София (1998-2011); „Дънкан“ Център, Прага (1999); Театрално училище, Хронинген (2004); НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, София (2003) и др. Активен блогър. 

Крут Юрак (Естония/ Австрия) е хореографка и изпълнителка, чийто работи (пърформанси, презентации, текстове, работилници) предизвикват дефинициите за хореография и пърформанс. От 2003 г. живее във Виена, но поставя под различни форми и в разнообразни пространства, сред които Mindaugas Triennial Contemporary Art Center (CAC), Вилнюс; ImPulsTanz, Виена; de Appel, Амстердам; Künstlerhaus Büchsenhausen, Инсбрук; Tallinn Art Hall, Талин; deSingel, Антверпен; Kunstverein Langenhagen, Лангенхаген и др. Автор е на: „Bad Mood”, “Internal Conflict”, „Look Look“ (съвместно с Ан Журен), „Once Upon“, „Ride the Wave Dude“ (съвместно с Мортен Шпонгберг), „Presentation“, „The Place of the Grave“, „Animal Jokes (for Animals)” & “Performances for Pets” (и двете съвместно с Алекс Бейли) и др.  

Лили Витенбург (Германия) е визуална артистка, която търси в материалите и тяхното взаимодействие нематериални качества. Чрез работите си Витенбург наблюдава поведението на прахта, поставя под въпрос стабилността на светлината, оставя материалите да се „сблъскат“, излагайки се директно срещу последствията от динамиката на този сблъсък. Рисунките й с мастило и върху стъкло, както и нейни публикации,  светлинни инсталации и пърформанси са показвани в Института за съвременно изкуство в Нюрнберг (2020) Bundeskunsthalle в Бон (2018), KM-Galerie в Берлин (2016), Halle für Kunst в Люнебург (2015). 

Томас Лемен (Германия) е хореограф, танцьор, изпълнител и учител на свободна прaктика. От септември 2019 г. ръководи “Kunsthaus Mitte“ в Оберхаузен – пространство за изкуство и артистични резиденции в областта на музиката, киното, танца, скулптурата, живопистта и други сценични изкуства. Доцент в Аризонския държавен университет и автор на “Schreibstück“ и “Funktionen-Toolbox“. Изследователските му интереси са в развитието на артистични формати и структури, комуникации и в креативната симбиоза между човешкото същество и заобикалящата го среда. 

13:15 – 14:30 Обедна почивка

Панел 2: Изследване на движението и танцов архив

Документите материализират ефимерното и преходно движение в танца. Те ни дават достъп до миналото, помагат ни да формираме нашето знание и разбиране за исторически движенчески практики и естетики. Но какво определя един документ на движението като такъв, как следва да го разглеждаме като източник в писането на историята на танца, как се измени представата за танцовия архив и как посредством изследванията на движението в артистичните практики, базирани на исторически хореографии, миналото се трансформира в настоящето? Това са само част от въпросите в този панел с участието на историци, изследователи и артисти в сферата на танца. 

Модератор: Ангелина Георгиева (България) е доктор по театрознание и е главен асистент в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Специализира в Свободния университет в Берлин. От 2019 г. е главна редакторка на специализираното годишно „Списание за танц“. В момента работи върху изследователски проект за танцовия модернизъм в България. Работи и в сферата на културния мениджмънт като инициатор на редица независими проекти и като сътрудник на международни театрални и танцови фестивали в България.

Участници: Иза Вортелкамп (Германия) е изследователка в областта на танца и театъра.  С подкрепата на the German Research Council (DFG) работи в Лайпцигския университет върху проект, посветен на танцовата фотография в началото на 20. век. Това и други нейни изследвания са посветени на „превода“ на танца в текстове, в различни писмени форми и изображения. Авторка е на множество публикации, в които проследява значимостта на трансформациите на движението за анализа на перформативността в танца и театъра, както и за историографската рефлексия върху документи на движението.

Корина Чимпойеру (Румъния) е доктор по Антропология и социология, както и  изследователка и куратор на CNDB Dance Archives към Департамента по изследване и документиране на Националния център по танц в Букурещ. Между 2004-2010 г. е изследователка и координаторка към Международния център за изследване на комунизма, част от Музея на жертвите на комунизма и съпротивата в Сегед. Съавторка е на “Tribute to Iris Barbura”, продукция на Центъра по танц и Deutsches Tanzarchiv, Кьолн. Съорганизаторка на изложбите “Tribute to Iris Barbura“ (Берлин), “Floria Capsali“ и “The Museum of Modern and Contemporary Dance“ в Букурещ. 

Рок Вевар (Словения) е автор в областта на съвременните изпълнителски изкуства, историк и архиватор на съвременния танц. Като драматург работи с артисти от сферата на съвременния танц и театър. Вевар преподава история, драматургия, теория на съвременния танц и театрална критика в Академията за театър, кино и телевизия в Любляна. От 2010 г. е активен член на балканската мрежа за съвременен танц „Номадска танцова академия“. Носител е на наградата „Ksenija Hribar“ заради най-новата си монография, посветена на словенската изпълнителка и хореографка Ксения Хрибар. 

Саша Асентич (Сърбия/Германия) е хореограф и автор на представления. Занимава се с изследване на връзката между личността и обществото, която анализира през призмата на социалната хореография. Работи в сферата на съвременния танц и пърформанс с хора със специфични потребности. След като става жертва на улично насилие от крайно десни екстремисти и изразява крайното си несъгласие с корупцията в публичния сектор в Сърбия, Саша Асентич се установява в Германия, където продължава да работи.

Панел 3: Потенциалът на системата

Технологиите радикално провокират разбирането за границите на тялото и пространствените отношения. Хореографията намира начин за приобщаването им като творчески и изследователски инструмент в изпълнителските изкуства. Какви различни подходи за генериране и изследване на движението в контекста на съвременната хореография и пърформанс създават цифровите технологии? Как присъства тялото в технологична среда и каква идея за движението на тялото се формира през компютърните прото-изчисления? Панелът разглежда тези въпроси в разговор с артисти, разработващи собствени системи за взаимодействие между тяло и технология в полето на пърформанса и съвременната хореография.

Модератор: Венелин Шурéлов (България), доцент, завършил сценография в Националната художествена академия в София. Съосновател и преподавател е в магистърска програма „Дигитални изкуства“, НХА; съосновател и част от кураторския екип е на DA Fest – Международен фестивал за дигитално изкуство в София. Венелин е автор на различни интерактивни инсталации и пърформанси и на проекти, включващи рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Своята комплексна артистична дейност Венелин Шурéлов подписва с името SubHuman Theatre.

Участници: Антони Райжеков (България) е артист в областта на новите медии и изследовател, работещ в сферата на пърформанса, аудио и визуални изкуства. През 2008 г. става съосновател на виенския лейбъл THIS.PLAY, гост лектор по „Експериментални медии“ в университета по приложни науки „St.Pölten“ в Австрия и лектор в Националната художествена академия в София. Носител на наградата Content Award Vienna за аудио-визуалния проект „10VE“ (2016).

Марко Донарума (Германия) е изпълнител, артист, занимаващ се с нови медии, режисьор, компзитор и изследовател. От 2000 г. смесва пърформанс, нови медии и компютърна музика, за да тества отношенията между тялото, политиката и технологиите. Езикът на творчеството му често е белязан от преживяването на шок, ритуалност или принуда. Доктор по изпълнителски изкуства и теория на тялото от Университета Голдсмит, Лондон.

12:30-14:00 Обедна почивка

Панел 4: Протестиращото тяло в различните социални движения и контексти 

Синхронизираните в колективно действие движения и повтарящи се жестове насред публично пространство (независимо дали на организирани масови движения или малки демонстрации), телата и тяхната сила за действие, винаги са били в същината на формирането на обединения и принуждаването на заобикалящата среда „да забележи“ дадена явна и системна несправедливост. В диалог върху съвременни и исторически примери панелът събира артисти и изследователи в разговор за това как протестът е изграден от хореографски и перформативни средства. 

Въведение: Зандра Ньот (Германия) е доцент в HZT – Inter-University Centre for Dance, Берлин, куратор и драматург в международни независими организации и институти. Специалният й фокус са етични и политически перспективи към тялото, теория и драматургия в съвременната хореография и изпълнителски изкуства. Като директор на департамента за Драматургия и изследване на “Tanzquartier“ във Виена (2009-2014) Зандра развива серия от артистично-теоретични проекти, посветени на концепции и практики на отговорност, религия, цялостност и протест на тялото. Участва в издаването на няколко книги и периодика, свързани с темата, като “Bodies of Evidence: Ethics, Aesthetics, and Politics of Movement (2018, with G. Ertem, Passagen)“ и  “SCORES“ (2010-16, with Tanzquartier Wien).

Участници: 

Ивайло Дичев (България) е професор по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, гост-лектор в университети в САЩ и Франция, а също и колумнист и есеист. Изследва политическата култура, медиите, града. Автор е на книги, последната от които „Културата като дистанция“  (2016), на десетки статии, а от 2009 г. издава и онлайн списанието за културни изследвания „СеминарБГ“.

Оле Фрам (Германия) е член на артистичната група LIGNA, с която превръщат „радиобалета“ в международно признат формат за колективно перформативно слушане. В инсталации, пърформанси и представления те изследват субективността, публичното в приватизираните пространства, както и забравени или противоречиви исторически ситуации и паметници като Бузлуджа, например. През 2020 г. LIGNA инициират “Dissemination Everywhere!“ – съвместен проект с 12 международни хореографи, в основата на който е осмислянето на концепцията за солидарност в ситуацията на глобална пандемия,

Тауфик Изедиу (Мароко) стъпва на професионалната сцена като изпълнител през 1997 г. по покана на своя учител Бернардо Монте, ставайки част от Tours National Choreographic Centre. През 2000 г. се занимава професионално и с хореографията, а през 2003 г. открива първата компания по съвременен танц в Мароко, както и “Al Mokhtabar 1″ – първата обучителна академия за съвременен танц в Маракеш.