/Словения/

Гостуването на представлението  се осъществява в рамките на проекта (NON)ALIGNED MOVEMENTS – Strengthening contemporary dance in Western Balkans / NAM на Балканската танцова мрежа на Nomad Dance Academy, съфинансиран от Европейския съюз и Програма „Култура“ на Столична община.

В своето соло “Предметиране“ хореографът, изпълнител и майстор на импровизацията Ян Розман се конфронтира с най-различни неща – т.е. предмети, които го заобикалят и усещанията и идеите, които те предизвикват. Представлението е интуитивна реакция на света от предмети, от които сме заобиколени. Сцената се превръща в пространство за контакт с живата и неживата материя, екосистема, в която предметите си взаимодействат, разкривайки различни свои страни. “Предметиране“ си играе със състоянието ни да сме „между“ – между обекти и субекти, между съществуването, спекулативното съществуване и несъществуването, между пасивността и активността, насищането, спокойствието, емпатията, светлината, здрача, тъмнината, баналността, мистериозността и поетичността. 

Творческият процес на Ян Розман се корени в изследването на материалното, започнал още с магистърската му работа в Междууниверситетския център за танц в Берлин. Концептуално той се опира на идеите, развити от философите върху спекулативния реализъм и обектно-ориентираната онтология, т.е. на тяхното разбиране за „нещата“. Разглеждани като обект, но не като инструмент, обектите разкриват своя поетически потенциал, хореографска сила и свързаност с изпълнителя на сцената. Представлението предизвиква антропоцентричното мислене, търсейки алтернативни модели за съвместно съществуване на предметите в момент, в който сме заплашени от глобална екологична катастрофа и пренасищане в съвременния Западен начин на живот. 

Ян Розман  (1991) е изпълнител, хореограф, импровизатор и автор, базиран между Любляна и Берлин. Изучава съвременен танц в “Arts Gymnasium“, Любляна и хореография в “SNDO“ (AhK), в Амстердам. Магистърската си степен завършва в “solo/dance/authorship“ на HZT (UdK), Берлин, като междувременно се дипломира и като психотерапевт. Артистичната му практика е свързана с изследване на телата, материалната семиотика, текстурата, грешките, объркванията, екологията, въображението, хумора и в търсене на изпълнителски практики, приложими в антропоценната епоха след интернет.