Работното ателие е част от образователната платформа „Без дистанция“ 2026 към проекта „Life Long Burning – Future Lost and Found (LLB 3)“, финансиран по програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз, и се реализира в партньорство и с финансовата подкрепа на Гьоте-институт България и Национален фонд „Култура“ по програма „Целева подкрепа „Творческа Европа“.
Четири украински жени понасят изпитанията на войната, без да участват пряко във въоръжения сблъсък с врага. Това са жени, които „не са направили нищо извънредно“ за победата, но въпреки това чрез загуба, емоционално изтощение, принудително изселване и невъзможност да водят „нормален“ живот са преки участнички във войната.
Те работят с тялото като носител на специфичен опит, който не може да бъде събран във водещи заглавия или статистика. Всяка артистка избира място, което отразява собствената ѝ история от изпитания – място на пречупване, адаптация, инат да продължи – и го превръща в сцена.
- В крехкия кръг — ОЛЕНА ЧУЧКО
- Изход — НИНА БУЛХАКОВА
- Топлината на студените стени — ЮЛЯ ХРИШИНА
- Сънливост — КАТЕРИНА КУЗНЕЦОВА
Събитието започва с разговор с Антон Овчинников – куратор, мултидисциплинарен артист, хореограф и изпълнител от Украйна. Създател е на танцовата компания Black O!Range Dance Productions и съосновател на Украинската асоциация за съвременен танц. С него разговаря българският режисьор, продуцент, хореограф и сценарист Коста Каракашян, който чрез своите Studio Karakashyan и танцовата трупа Karakashyan&Artists изследва емпатията и емоциите чрез движението. Работата и на двамата е свързана с танца, имърсивните преживявания и киното, на които е посветено събитието.
Филмите са част от проекта PAM_YA_TA_TY, продуциран от UA Dance Platform и подкрепен от Trust for mutual understanding.
На украински “pamyataty” означава „да помним“. Но скрити в тази дума са две местоимения: “ya” – аз, and “ty” – ти, сякаш, за да подчертаят, че паметта съществува между нас, в мен и теб едновременно и че трябва да се споделя. Проектът е опит да се задържи паметта, без да се естетизира болката. Във време, когато украинската култура рискува да бъде сведена до политически символ, “PAM_YA_TA_TY” настоява за сложност и внимание, че украинските артисти не са просто свидетели, а творци, които оформят културната памет на днешния ден. “PAM_YA_TA_TY” е и мост между украинските артисти, които остават в Украйна и онези, които се установяват в Европа.


