(България)
Реконструкция на “A NEVER ENDING STORY”  и изложба с архивни материали

Събитието е част от изследователския проект “DanceMap”, финансиран от програма “Хоризонт Европа” на Европейския съюз.

“A NEVER ENDING STORY” с оригинално заглавие „Каква глупачка е тази с кукувичето перо” на хореографката Галина Борисова има своя, почти безкрайна, история, отредила му запазено място в културната памет на съвременния танц и пърформанс в България и Европа.

Премиерата му се състои във Военния клуб в София през 1997 г., а на сцената се качват изпълнителите Галина Борисова, Иво Димчев, Цвета Касабова и Юлияна Сайска. Представлението е посветено на руските емигранти-белогвардейци след Първата световна война и в драматургичната му структура са вплетени провокациите от вестник „Сатирикон”, който излиза между 1905 г. и 1918 г. 

През 1998 г. представлението е трансформирано в трио-формат за участие в международен конкурс за хореографи в Грьонинген (Нидерландия). В този формат е показано на фестивала „Малки театрални форми” във Враца, а във „Frascati Тheatre“ в Амстердам гостува отново като квартет. Почти 30 години след премиерата, 19-ото издание на фестивала „Антистатик“ продължава да разказва тази незабравима история.

„Заповядайте да чуете стари хитове, даже и погребален марш, да чуете „Рамона” на стържещ стар грамофон, да видите панически взаимоотношения и несъвместими дуети. Ние създаваме уют, всяка част от телата ни е готова за последен скок и бягство. Тримата артисти –  Нели, Силвия и Даниел се опитват да преминат половината от един тунел, но влизат обратно в друг. “A NEVER ENDING STORY” е посветено на „глупачката с кукувичето перо” и на мадам Камила” – споделя Галина Борисова.

Публиката ще се запознае с оригиналната версия на “A NEVER ENDING STORY” чрез изложба на архивни материали, пренасящи паметта за създаването и развитието на представлението. Оригиналният снимков материал е на Светлана Христова. Чрез тази реконструкция и съпътстващата изложба „Антистатик“ поставя на фокус значението на танцовата памет и необходимостта от нейното активиране в съвременния контекст.

„Това, което ме интересуваше, беше да не използвам танцови техники. В балетното училище мразех любовните дуети в балетите, срамувах се и в тъмното, когато гледах филми, в които се целуваха. Мислех си, че военните соц-пропагандни документални филми са фикция, а игралните – документални. Фантазията ми работеше на високи обороти. Като много наивно дете, не знаех много за страданията на хората, войните и политическите игри. Любовта между хората ми изглеждаше фалшива. Родителите ми криеха много подробности в личен, социален и политически аспект, може би за да съм щастливо безгрижно дете. Не им вярвах – защото бяха разведени и всеки имаше различна версия по въпросите за успеха, възпитанието и отглеждането на децата и семейство. Сестра ми даже се забавляваше, когато точно в полунощ пускаха химна на България и ме караше да ставам от леглото за почит. И досега не знам дали е имала чувство за хумор, или е била послушна ученичка. Аз бях от непослушните, винаги имах своя „теория”. И не исках да правя лоши копия на вече направеното, оригиналното и автентичното, оставено ни като културно наследство. Задавах си непрекъснато въпроси. Това оформи моето бунтарство още от детска възраст –  недоверие, основано на разбирането, че не мога да лъжа. Хванаха ме в лъжа още в детската градина. И разбрах, че това не е голяма работа. Оттогава правя лични интерпретации, саботирам авторитети и проявявам съмнения даже и за личните си постижения.“ – разказва още хореографката-мутант. 

Галина Борисова нарича себе си хореограф „мутант“. Тя е хореограф и изпълнител на повече от 50 спектакъла, представени в Европа и САЩ. Позната е на публиката с нейните емблематични солови работи: „Хуанита Хилдегард Бо“; „Танцувам Мария Калас“, “anti-GONE-It’s me“, „Тук долу всички люляци умират“, „Как бързо тече животът от януари до декември“, „Вярно с оригинала“. Спектаклите ѝ провокират с концептуални решения, прецизни детайли и чувство за хумор. Заедно с Ани Колиер е инициатор и продуцент на фестивал „Етюди и приятели“. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания“. Активен блогър и инициатор на платформата „Предпочитания за танц“: http://galina-borissova.blogspot.com/.

Носител на първа награда за хореография за представлението “A Never Ending Story”  от Международния конкурс за хореографи в Грьонинген, Нидерландия. Получава златен медал за солото „Хуанита Хилдегард Бо“ на фестивал “Zemun” в Белград. Последните ѝ проекти са представени в галерия „Етюд“, където е и програматор на пространството. Гост-преподавател в Дънкан Център, Прага; Нов български университет, София и др.