Уъркшоп с Драгана Алфиревич и Деян Сърхой (Сърбия/Словения)

След столетия, в които танцът е бил красив и технически съвършен, както и десетилетия на съвременни изпълнителски изкуства, служещи за подобряване на обществото и задълбочаване на неговата политическа мисъл, чрез критика и творческа дистанция, екипът на уъркшопа Природа има едно по-различно предложение към участниците. 

„Нека мислим гледането на танц така, както бихме наблюдавали природата – природата е безразлична към нас, докато ние се взираме в нея, и въпреки това можем незабавно да намерим своето място сред гората, под някое дърво, на градския площад или на някой ъгъл.  Тази мисъл поставяме в същината на уъркшопа, за да разберем дали и как можем  да научим повече за начина да танцуваме. Изследвайки връзката между танца и гледането на танц искаме да активираме потенциала на погледа и  мощта му върху танцьорите.“

Драгана Алфиревич и Деян Сърхой предлагат набор от идеи и инструменти, които произхождат от импровизацията, моментната композицията, форматите за обратна връзка, соматичната работа и наблюденията. 

„Ако сме малко по-амбициозни бихме могли да мислим и за възможните нови функции на танца на базата на ситуацията, в която самите танцови артисти (или артист) са наблюдавани.“

Поканата за участие е към всички, които имат опит в танца и хореографията, но така също към визуални артисти, драматурзи, теоретици и всички с интерес към темата. Именно интересът е от централно значение за уъркшопа.

Драгана Алфиревич (1976) работи в сферата на културата и полето на съвременните изпълнителски изкуства. Преподава, създава пърформанси, пише, курира фестивали и продуцира събития в граничните точки между танцовата практика, теория и активизъм. В своята артистична практика, Драгана работи по развитието на базирани върху процеса и продължителността пърформанси, както и търсенето на нови модели за продуциране като противоположност на ориентираната на проектен принцип работа.

Деян Сърхой (1978) е независим артист, който работи в полето на съвременния танц. Към момента той развива своя дългосрочен проект „Композиране на различното“, в който чрез импровизация, споделяне на артистични и образователни практики, изследва хореографски принципи, занимаващи се с общността.

Платформа “Без дистанция” е част от проекта „Life Long Burning – за устойчива екосистема на съвременния танц в Европа“, която се осъществява с финансовата подкрепа на Програма “Творческа Европа” на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”, в партньорство с проект „Tempus Fugit“, организиран от Гьоте – институт България и Френски институт в България, по идея на сдружение „Метеор“, в рамките на Френско-германски културен фонд.