Платформа „Без дистанция”
Образователна платформа „Без дистанция” 2023 е част от проекта „Life Long Burning – Future Lost and Found (LLB 3) и се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Творческа Европа” на Европейския съюз, Програма „Култура” на Столична община, Национален фонд „Култура” по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”, в партньорство с Гьоте-институт България.
Лабораторията предлага пространство за критическа рефлексия върху програмата на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. В предварителни срещи в началото на май ще се предложи въведение в танцовата критика и в основни концепции на съвременната теория на танца, а по време на фестивала в регулярни срещи с гъвкав график ще се обсъждат представени в неговите рамки представления и ще се задават упражнения по създаване на публикации в различни жанрове и медии.
Лабораторията е отворена за студенти в хуманитарни специалности с фокус върху сценичните изкуства, теорията на културата и журналистиката. Ползването на английски език е предимство.
За да заявите желание за участие, моля, изпратете кратка биографична справка и мотивационно писмо на project.antistatic@gmail.com не по-късно от 25 април 2023.
Избраните участници ще получат свободен достъп до програмата на фестивала.
Д-р Ангелина Георгиева завършва театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където понастоящем е главен асистент. Специализира в Свободния университет в Берлин. Съосновател е на Платформа „Нови драматургии“, съредактор е на онлайн платформата за съвременни изпълнителски изкуства dramaturgynew.eu, главен редактор е на „Списание за танц“ и е част от редакционната колегия на списанието за театър “Homo Ludens”. Автор е на множество критически статии, съорганизатор и сътрудник е на редица инициативи в полето на съвременните изпълнителски изкуства.
Артистичната програма на 16-етото издание на „Антистатик“ бе съпроводена от лаборатория по критическто писане за танц, водена от Ангелина Георгиева, главен редактор на „Списание за танц“. Участниците в нея гледаха и след това заедно обсъждаха представените на фестивала продукции и правеха първи опити в писането на критически отзив за тях. Представяме ви отзива на Любомира Геновска, танцьор, която тази година завършва специалността „Театър на движението – Танцов театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
„Задвижван” е представлението, с което приключи 16-ото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ в София. Солото на австрийския хореограф и музикант Зимон Майер пренесе публиката в едно друго измерение, играейки си с енергийната и богата интензивност на телесното изразяване… като превръща тялото си в музикален инструмент.
Влизайки в голямата зала на „Топлоцентрала“, публиката забеляза в дъното на сцената столове, разположени в полукръг. Изпълнителят бе сам, а негов основен партньор беше музиката. Звуковата среда се създаваше в момента от него. Представлението започна с въвеждане на въображаемите партньори на Зимон Майер, представени като оркестър, разположен на столовете, които са седем на брой. В миналото „седем“ е смятано за свещено число, символ на съвършенство. Седем са музикалните тонове, които играеха важна роля в изпълнението. В началото артистът започна с леки движения в ръцете и китките, озвучени от неговото дишане. Тези на пръв поглед прости движения придаваха усещане, че той създава кълбо от енергия. Задвижван от тази енергия, той имаше нужда да напълни пространството, изхвърляйки я от себе си, като я насочва и предава на публиката и въображаемия оркестър на сцената. Изпълнението му придоби различен стил на движение – резки, въртеливи, разрязващи пространството движения придаваха усещане за страшна буря, завихряне на ураган.
Постепенно фокусът бе засилен върху интензивното увличане и мощната сила на енергийно ниво. Музиката отново се създаваше чрез движения от неговото тяло като тук използваше дишане, скачане, тропане по земята, а и върху тялото си. Повтаряйки движенията си, те ескалираха и тялото на изпълнителя заприлича на разярено диво животно.
Докато си партнираше с въображаемия оркестър, в един момент той взе лък за струнен инструмент, седна на стол и започна да изпълнява движения, наподобяващи свирене на различни инструменти. Елегантното му присъствие се разгърна и той се представи като диригент, където този път партньор му беше самата публика. Възстановявайки отново цялата си енергия, чрез леки, игриви и плавни движения, те ескалираха и достигнаха до диви, крещящи движения като в клубна среда. Звуковата атмосфера отново бе създадена от собственото му тяло. Започвайки с просто дишане, той стигна до екстаз, изграждайки луда, избухваща обстановка. Използвайки скокливи, диви и експлозивни движения, Зимон Майер създаде среда, изпълнена с много заряд, който увлече цялото пространство и публика. Докато танцуваше, той изпълваше залата с енергийна плътност. На финала в тишината на затъмненото сценично пространство се освети кръг в средата на сцената, който заприлича на безкрайна дълбока пропаст носеща празнота и безпокойство. Изпълнителят започна мъчително да крещи, гледайки надолу в тази неизмерима дълбочина, изпълнена с всички състояния изпитани до тук. В този момент осветлението изгасна, беше тъмно и ние, зрителите, бяхме оставени всеки да се разхожда в своят скрит вътрешен свят.
Любомира Геновска