„Обичам, когато ме гледаш“ е резултат от дългосрочния артистичен проект “Bodies in Pleasure, Bodies That Care, Dancing Bodies”. Проектът изследва сетивността, перформативните идентичности, които танцьорът носи, както и еротичното присъствие на танцуващото тяло. Работата разглежда релационната динамика със средата, музиката, погледите, телата, емоциите, усещанията и несигурността на непознатото.

„Любими мои, 

знаете, че появяването и изчезването са като пристигането и тръгването, като да бъдеш тук и там, като да призракуваш самия себе си, като отворите в тялото, като извиване и вълнообразност, като танцуване на миналото, настоящето и бъдещето, като теб и мен. Затова, разтваряйки се между тези фантазии, аз ще танцувам за Вас.

Каня ви да ме видите, да си ме въобразите, да ме усетите, да ме наблюдавате, да ме еротизирате, да ме критикувате, да ме обичате или да ме мразите. Просто бъдете с мен и когато всичко свърши — оставете ме.

Отново и отново. Като повторение. Като създаване на преживяване. Като романс. Като вода, разливаща се от устата, като пот, стичаща се от тялото, като течности, изливащи се от вагината. Като вече забравена болка от вчера.

Отново и отново ще се появявам и ще изчезвам, пак и пак, само за Вас. 

Като Вас. Като танцуване на танца, като танцуването му отново и отново, архивирайки танците в тялото — сякаш имаш афера с всички танци, които си танцувал преди.

Преди да изчезна, ще ти напиша още едно последно любовно писмо и ще го отпечатам върху сърцето ти, прозореца ти и дланта ти — за да не ме забравиш никога.

Танцувам за всички Вас. 

И докато ме гледате, ще събличам всеки слой, заставайки оголена пред Вашия поглед, докато тъмнината покрие кожата ми, изтрие присъствието ми и се разтворя в морската пяна.

Завинаги ваша,

Жана“

Жана Пенчева е танцьорка на свободна практика, работеща между Бургас, София, Стокхолм и други международни контексти. Тя има бакалавърска и магистърска степен по „Танц и хореография“ от Нов български университет, а през 2025 г. завършва магистърската програма „Нови изпълнителски практики“ в Стокхолмския университет по изкуствата.

Нейните танцови работи често изследват теми, свързани с чувствителност, еротика, любов, взаимоотношения и кинетичните пространства, които тялото обитава. Тя създава своите представления в тясно сътрудничество с музика, звук, светлина, пространство и други тела. Сред последните ѝ работи са хореографските концерти “Six Love Songs” (2019) и “Dance baby, dance” (2021), както и произведенията “Glass of love” и “Garden”. Най-новата и солова работа е “I Love When You’re Watching Me”.

През 2018 г., заедно с Александар Георгиев и Дарио Барето Дамас, основавават международния артистичен екип STEAM ROOM, който работи с практики на колективното авторство. Те представят свои продукции в множество европейски градове. От 2020 г. развиват дългосрочната инициатива Imaginative Choreographic Center (ICC) — проект-институция, която изследва колективните процеси, споделената отговорност и критическото ангажиране в полето на танца и хореографията.

През последните години Жана участва в български и международни продукции, включително “PASSING” (Israel Aloni), “The Body as Reference for Revolution” (United Cowboys), “In C” (Sasha Waltz & Guests), “The Power of S” (Александар Георгиев), “Hommage à Merce Cunningham” (Паула Розолен, Антистатик 2021 г.), “Impossible Actions” (2021 г., Ясен Василев) и други.

Проектът е финансово подкрепен от Стокхолмския университет по изкуствата, Министерството на културата на България, Програма “Мобилност” на СПК, Програма „Мобилност“ на Национален фонд „Култура“ и фондация ЕТЮД.

Процесът е съпътстван от драматургична, танцова и концептуална подкрепа от Хана Ердман, Офелия Ярл Ортега, Дарио Барето Дамас и Александар Георгиев.