Представлението е самопродуцирано от артиста, в копродукция с „Танцквартир“ Виена и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата на Словения.  

През 2007 г. Юрий Коняр започва да се занимава с видеото на Уолтър Върдин „Голдбергови вариации“, създадено въз основа на пърформанса от 1986 г. на Стив Пакстън „Голдбергови вариации от Йохан Себастиан Бах в изпълнение на Глен Гулд, импровизация на Стив Пакстън“. Две години по-късно, подтикната от различни събития и лични избори, Коняр започва да репетира редовно и танцува върху изпълнението ежедневно цяла една година. 

За развитието на процеса той споделя: „Голдберг се превърна в мой приятел, с който нямах търпение да прекарам време всеки ден. Докато репетирах, изпробвах въпросите, които възникваха в мен, и им отговарях с наблюдения от видеото, но и си давах свободата да запълвам празнотите с въображение и собствените ми открития. Така първо се преструвах, че започвам да разбирам как работи съзнанието на Стив като танцьор, а после осъзнах и приех факта, че това всъщност е моето собствено съзнание.“

Юрий Коняр е танцьор, хореограф, пърформър, импровизатор, изследовател, писател, куратор и мениджър, работещ в полето на танца. След като завършва програмата „PARTS“ в Брюксел, се присъединява към танцовата компания „Les Ballets C de la B“. Работил е със и за имена като Мая Делак, Янез Янша, Борис Шармац. През 2007 г. преживява травма на главата, след която започва да се занимава с темата за възможностите на настоящето. През 2009 г. стартира задълбоченото си изучаване на видеото на Стив Пакстън върху „Голдбергови вариации“, което прераства в дългосрочна импровизационна практика и става основа за продължаващ диалог. Представлението „Голдбергови вариации“ продължава да пътува по света и до днес, заедно с работи като колективната творба „Monday at eight“ (2017) и „Ventilator series“ (2020). През 2011 г. част от кореспонденцията му със Стив Пакстън е издадена в книга със заглавие „The Goldberg Observations“ (Издателство „Contact Quarterly“). Отново в сътрудничество с Пакстън, Коняр изпълнява работите му „Bound“ (1982), „Flat“ (1964) и „Quicksand“ (2016). През 2014 г. той основава номадското работно пространство за практики, фокусирани върху процеса, „Хабитат“, с което е на турне и в момента. Води и съорганизира различни танцови класове и школи. 

Представлението е част от артистичната програма на Международна хореографска среща „Изследване на движението“, Choreographic Convention V, Sofia. Част от програмата “Choreographic Convention“ на проекта „Life Long Burning – за устойчива екосистема на съвременния танц в Европа“ – International Choreographic Convention „Movement Research“