„… учен визионер, прозрял цифрите, буквите, нотите като символни езици, които търпят взаимен превод.“

Ада Лавлейс е единствената законна дъщеря на световно известния поет на Романтизма Лорд Байрон и неговата съпруга (и пълна емоционална противоположност) Анабел Байрон. Принадлежността на Ада към висшето английско общество ѝ осигурява частно образование и достъп до най-големите научни умове на 19 в. Според Анабел систематичното образование по математика, науки и чужди езици помага на дъщеря ѝ да се отдалечи от лошото влияние на баща си и света на въображаемото, който според нея може да бъде опасен и дори потенциално разрушителен.  

Но най-голямото преимущество на Ада ще се окаже комбинацията от наследеното въображение и практическото образование, които ѝ позволяват да свързва науката и изкуството. Нейното въображение е дарбата ѝ да комбинира, да намира връзките между неща, които на пръв поглед нямат общо. В него се състои и способността да се откриват неща, да се прониква в невидимите светове и да се превръщат те в наука, убедена е Лавлейс.

Тази двойнственост в личността на байроновата наследница, провокира режисьора Анна Данкова за сценичното изследване, наречено „Ада Лавлейс“. Едноименният пърформанс е посветен на емоционалната и интелектуална чувствителност на Ада Лавлейс – считана за първия компютърен програмист в света. Изчисляването не се състои просто от равенства, а от алгоритми, от структури, от различни взаимосвързани езици, доказва Лавлейс в публикациите си. А окото не е само зрителен орган, показва Анна Данкова в представлението. То е избрано за водеща метафора на научния и въображаемия свят на Ада, защото е също толкова комплексно и многолико –  едновременно „идеен“ (камера обскура), „чувствителен“ (физически) и „механичен“ (видео камера) апарат. В подчинение на двойнствеността е реализиран и звукът в представлението – той отразява пулса на актрисите в реално време, но изследвайки сърцето като „апарат“ на чувствата и „помпа“ на живота.    

Анна Данкова е режисьор, отдадено изследващ различни гранични перформативни практики. Завършила е „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски“, учила е „Кино и телевизионна режисура“ в Нов Български университет, през 2002 завършва магистърска програма „Режисура за драматичен театър“ в класа на Леон Даниел. Други нейни проекти са: “ТАХIТА“ (2007); “Ultrasonic”(2012); „Космонавт“ (2013); „Разходка в парка“ от Чарлз Мий;  „Голем“ (2016); „Киев-Берлин 2013-2015“ (2017).

Проектът е финансиран от Министерство на културата на Република България с подкрепата на Move.bg, Къща за литература и превод, „Stream Dance“ Гьоте-институт България.