Профилът е важен

13 години „Антистатик“ фестивал за съвременен танц и пърформанс 

Автор: Мира Тодорова

 

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ бе създаден през 2008 г. с идеята да представя пред българска публика чужди спектакли, артисти, идеи и практики от областта на съвременния танц и пърформанс, които участват в световния разговор на съвременните изпълнителски изкуства. Съвременните изкуства не могат да бъдат локален феномен, те винаги съществуват в диалог и обмен с опитите, жестовете, изказванията на артисти и теоретици от всички точки на света и са изключително потопени в социо-културния контекст на съвремието. За да участваме в това съвремие, в което всички са в огромна степен взаимосвързани – икономически, социално, екологично, здравно! и всякак, е абсолютно задължително не само да имаме достъп до различните култури и контексти, но и да имаме инструментите за тяхното разбиране. 

Фестивалът „Антистатик” адресира няколко дефицита в нашата култура – единият е ограниченият достъп до чуждо културно съдържание, непознаването и неразбирането на жанрове като съвременен анц и пърформанс, липсата на адекватно образование конкретно в областта на тези форми на съвременно изкуство, недостатъчните възможности за местните артисти да развиват професионалния си капацитет чрез различни обучителни и образователни инициативи като уъркшопи, творчески резиденции, различни диксурсивни форми за разширяване на теоретичните влияния, както и липсата на възможности за участие в международни мрежи на сътрудничество, които осигуряват не само обмен на ниво идеи и практики, но и дават стабилност и инфраструктура, в рамките на които артистите могат да влизат в колаборации, да инициират проекти, да достигат до финансови и организационни ресурси, които в нашата среда винаги са били силно ограничени.

Така че фестивалът имаше своята мисия, към които подходи отговорно, смело и рисково. Профилът, който избра, нишата, в която вложи своите усилия и на която настоява и до днес, е осигуряването на срещи, които не са лесни и саморазбиращи се. „Антистатик“ не е голям фестивал, който представя мащабни, зрелищни спектакли пред широка публика – друга форма на фестивал, която изисква много по-мащабни бюджети, пълни големи зали, като представя „спектакли“ (в буквалния смисъл на думата) пред публика, за която ходенето на театър, опера, балет/съвременен танц е въпрос на ритуална културна практика. Желанието на „Антистатик“ беше (и продължава да бъде) у нас да бъде представен един не особено познат жанр и то през неговите трудни и тревожещи примери, като същевременно се работи за изграждане на инструментариум за неговото възприемане и разбиране  – през разговори с публики, срещи с артисти, теоретико-практически модули, международни конференции, ателиета както за артисти, така и за теоретици, културни журналисти и прочее, както и за възпитаване на вкус и потребност към „по-непроницаемите” форми на съвременно изкуство. Лесният начин би бил да се представят спектакли, които най-общо не представляват предизвикателство за неподготвената публика, а удовлетворяват обичайни нагласи, привични очаквания, препотвърждават сигурни и познати сфери на културно обитание. Но амбицията на „Антистатик” минава отвъд осигуряването на лесно припознаване на българския зрител в ролята на участник в глобалния диалог на съвременното изкуство, който предполага отвореност,  свързаност, познаване на международния контекст, изобщо статут на еманципиран световен гражданин.  

Още през 2013 г. фестивалът обявява: „Профилът е важен“ – мотото на шестото издание. В своя манифест екипът пише:  „Антистатик” изгради вече своя профил на платформа за категорични артистични позиции. А какъв е всъщност този неуловим материал на артиста – собствената му индивидуалност? Как тя взаимодейства и се изразява с движение, слово и звук?“ Така организаторите формулират полето на своите търсения и вдъхновения – артистични позиции, които изразяват индивидуалности със своите идеи и начини на изразяване. Танцът не е форма, не е техника, не е спектакъл, той по-скоро е език. Език, който говори през рационалното и сетивното, през физическото и емоционалното. Език, който „разказва“ по-скоро човешки и артистични индивидуалности, не толкова истории.

Една от магистралните посоки на работа на фестивала е да отмества хоризонта на очаквания на публиките, на техните представи и разбирания и така да съдейства за възитание на вкус, за повишаване на познанията и в крайна сметка за развиване на публики за подобен вид изкуство.  Артистите и спектаклите, които екипът на фестивала селектира, мога да обобщя с идеята за не-спектакуларност, не-виртуозност, отвъд обичайните и общоприети атрибути на танца като композиция от движенчески последователности, изпълнени от грациозни, тренирани тела, които разказват истории през четими метафори и символика, в комбинация от класически и модерни техника. Артистите, които са участвали във фестивала, винаги са били „личности” със свой собствен интелектуален и емоционален свят и артистичен почерк, които споделят своите чувствителност, възгледи, граждански позиции, отношение и възприятие към съвремието и в този смисъл не могат да бъдат сведени до обща лексика и движенчески речник, разпознаваеми за широка публика, която борави с класически понятия за танц. Това са спектакли, които не разказват „по принцип” за големите теми и идеи на човечеството – като живота, смъртта, нацията и т.н., което е модерният етос, а споделят конкретни човешки и артистични нагласи към света, обикновено изхождащи от критическия си рефлекс към съвремието, което всъщност прави съвременният танц. 

В този смисъл фестивалът „Антистатик” участва в налагането на ценностите на съвремието и на демократичното общество в държавата ни, чиято култура е ориентирана към традицията и като естетика, и като ценности, и като начин на организация и управление на културните институции и процеси, и като отношение към публики. Разбира се, че е по-лесно да предлагаш познатото, лекото, смешното, което на всичкото отгоре и бива поощрявано от държавата чрез нейните политики за подкрепа, но в това няма мисия, няма предизвикателство, няма просветителство, има удобство и взаимна изгода – никой не е притеснен и объркан. Но както казва Зейди Смит в едно свое есе, добрата литература е тази, която безпокои и смущава, така и съвременният танц – той по-скоро безпокои и смущава и международният фестивал „Антистатик” не се притеснява да прави това вече 13 години.  

Тази публикация е част от проект „Дигитален Антистатик“, който  се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.