Продукция на HARTMANNMUELLER в копродукция с tanzhaus nrw Дюселдорф с подкрепата на Културната фондация на Северен Рейн-Вестфалия и на Отдела по култура и наука на провинцията Северен Рейн-Вестфалия.
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт България.
„Напълно си заслужава да се гледа!“, пише немският регионален вестник “WZ” за новата продукция на едни от най-интересните и оригинални танцови артисти от северно-германската столица на танца Дюселдорф. Нейната предистория е в експерименти, които двамата артисти правят със своята плът, в търсене на различни начини тялото да се консервира. В „съботата ми вървеше добре докато не осъзнах че е понеделник“ те достигат до знаковия образ на Хамлет и се захващат с него от необичайна перспектива – те го разглеждат като прихванат в собствените си ограничения и тяло, което HARTMANNMUELLER се опитват да деконструират. Заимствайки от въпросите и проблемите на Хамлет, те ги пренасят върху телата днес. Занимава ги отношението на човека към самия себе си, към физическите си граници, както и деформациите на тялото в днешно време, когато векът продължава да е разглобен.
Дуото HARTMANNMUELLER е основано през 2011 г. от Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер. Те се запознават като студенти по съвременен танц в Университета за изкуства Фолкванг в германския град Есен. През 2015 г. получават наградата на града Дюселдорф за постиженията си в полето на изпълнителските изкуства.
HARTMANNMUELLER се интересуват да постигат комплексно единство от движение, тяло и провокирани от отделни концепции асоциации. Обикновено те тръгват от елементи в сценографията или от специален материал и разработват отделни клишета и архетипи, които са свързани с конкретното представление, за да ги изкривят до крайност или да ги поставят в друг контекст. Сцените им обикновено са белязани от странно напрежение между емоционално съдържание и действия, които не могат да бъдат еднозначно интерпретирани. Произтичащата от това ирония е характерна за работата им. През последните години HARTMANNMUELLER не се обръщат не толкова към движения от съвременния танц, а най-вече към стилистични средства от киното и поп културата. Взаимодействието с публиката също е важен елемент в техните представления.