„От понеделник сутрин до вторник следобед понякога не е чак толкова страшно. Успешното организиране би могло да доведе до някакви нови постижения или да изпитаме някакво чувство на спокойствие и щастие.“
За създаването на „Как бързо тече животът от януари до декември“ хореографът Галина Борисова е вдъхновена от Вирджиния Улф, едно от най-значимите имена на английския модернизъм, писателката, която между двете Световни войни задава въпроса: „Какъв е смисълът на живота? Това е всичко – един прост въпрос, който се сгъстяваше с годините, притискаше човека все по-здраво. Голямото откровение не беше дошло. Голямото откровение може би никога не идваше. Вместо това идваха малки, ежедневни чудеса, просветления, неочаквано запалени в мрака клечки кибрит.“ (Вирджиния Улф, „Към фара“, превод Иглика Василева).
В интимното сценично пространство на представлението Галина Борисова приема своите гости (публиката), като ги настанява насред сценографията, изградена от удобни столове, красиви масички, старинни лампиони и различни детайли от делничните ни занимания. Възможен ли е обрат в този комфорт обаче, може ли погледът да се извиси, на лицето да настъпи оживление, а пренареждането на предмети у дома да доведе до нови „постижения“ или пък да донесе чувство за спокойствие или дори щастие? Изглежда да, вероятно е необходимо за смисъла на живота, подсказва представлението. В изпълнението на Галина Борисова сдържаността терзае, докато не отслаби съпротивителните си сили и пробие на повърхността, давайки шанс на изфабрикуван бунт, вълнения и нови копнежи. В спектакъла сякаш няма представяне, а има подготовка и очакване, то е вглеждане в дребните радости от ежедневната игра на търсене на смисъл.
Галина Борисова е хореограф и изпълнител, познат на българската и международна публика с няколко емблематични солови работи: „Хуанита Хилдегард Бо“; „Танцувам Мария Калас“, “anti-GONE-It’s me“, „Тук долу всички люляци умират“. През последните години интересът ѝ към литературата (Толстой, Чехов, Пруст, Жан Ануи) довежда до няколко премиери, където внимателното композиране, детайлите и чувството за хумор тържествуват заедно с провокациите към изпълнител и публика. Галина създава и продуцира повече от 40 проекта, представяни в Европа и САЩ. Автор е на книгата „Танцови представи и артистични предпочитания” и гост-преподавател в Нов български университет, София (1998-2011); Дънкан Център, Прага (1999); Театрално училище, Хронинген (2004); НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, София (2003) и др. Активен блогър. Галина получава първа награда на Международен конкурс за хореография и златен медал за „Хуанита Хилдерагд Бо“ в Сърбия и две номинации „ИКАР“.
Проектът се реализира в партньорство с Галерия „Етюд“ и с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Република България.