Скъпи приятели, сложната епидемична обстановка, направи гостуването на Джереми Уейд и екипът на #СЛАВА на 13-то издание на фестивала невъзможно. Във връзка с това:
1. закупени онлайн билети се възстановяват по банковата карта, от която е направено плащането
2. закупени на каса билети се възстановяват САМО на касата, на която е направено плащането, като се възстановява сумата на целия паричен превод.
Благодарим ви за разбирането и се пазете!
Продукцията гостува с подкрепата на Гьоте-институт България.
„Слава“ е първата работа на Джереми Уейд, която той създава като млад хореограф в Ню Йорк през 2003 г. и постоянно преработва през следващите десетилетия. Описва я като „дует, брутален в своето търсене на лично преживени онтологични въпроси, атакуващ по изцяло куиър начин незабележимите, но враждебни норми и социални кодове в обществото. Разголен, световъртежен хибрид от емоции, физически и поведенчески шумове, сред който морфинът, тиктакането и блъскането се превръщат в техническо ръководство за това как да се отървем от срама, угризенията и подчинението.“
„Оттогава хореографската ми практика се разви в перформативен хибрид от тяло, обект и звук, премесен с кураторска дейност, разбирана като социално действие. Като цяло творчеството ми се стреми да прегърне еманципаторните възможности, които понятието за грижа, развито от куиър теорията и изследванията в полето на науката за хората с увреждания, ни предоставиха. Върнах се към „Слава“ с огромно удоволствие, преосмисляйки тази ми работа, съвместно с шведския изпълнител, хореограф и трикстер Синдри Рунуде и музиканта и теоретик Лу Драго.
Единствената фраза в „Слава“ гласи: „Пътят е дълъг, а аз съм изморен и малък“. Тя се повтаря многократно от устите на различни фигури. Това е моето заклинание, с което започнах настоящето пътуване, стремящо се да предзададе рамка за разбирането на уязвимостите на перформативната политичекса сила в бъдеще“ – разказва още Уейд.
Джереми Уeйд е изпълнител и автор на пърформанси, с дългогодишен кураторски и преподавателски опит. „Разпад“, „крайност“, „хипер-уязвимост“ са сред ключовите понятия, определящи творчеството му, което смущава и провокира размисъл. Работата му често гравитира около теми, свързани с куир и феминистките стратегии за невъзможното поправяне на нещата; етиката на грижата и нейната относителност; зомби субективност; насилствеността на социалните норми и непрестанното култивиране на трудната надежда за сложното настояще. Практиката му протича през тялото и винаги съдържа концентрирана социално-политическа критика. Завършва „School for New Dance Development“ в Amsterdam през 2000 г., а през 2006 г. получава награда „Bessie“ за първата си самостоятелна работа – пърформанса “Glory”, създаден за „Dance Theater Workshop“ в Ню Йорк. Мести се в Берлин и често работи с театрите „Hebbel“ и „Gessnerallee“ в Цюрих. Темите, с които се занимава в най-скорошните си работи – “Fountain”, “Together Forever”, “Death Asshole Rave Video”, “Drawn Onward,” и “Between Sirens”, – са смъртта, субектността на зомбитата, странните форми на съществуване, възможностите, които стратегиите на феминизма дават за подкопаване на настоящите социални кодове, дефиниращи и потискащи тялото. През май 2019 г. се състои премиерата на научно фантастичното му соло “The Clearing“, създадено съвместно с музиканта Марк Лохр в “HAU2”. Алтер егото му, „The Battlefield Nurse“, е основател на проекта, насочен към хора с увреждания, “The Future Clinic for Critical Care“.