Гостуването на представлението се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”.

На фокус: Национален център за танц, Букурещ

Годината е 1518. Страсбург е в най-висока степен на тревога. На централния площад в града избухва танцова епидемия. Документите, които разказват за това събитие, са точно толкова странни, колкото и самото то. Във времето ще го нарекат „Танцът на Св. Вит“, хорея ласкива (Chorea lasciva), танцувална мания или хореомания, и ще предложат един микс от хуморална терапия, свръхестествен феномен, мъничко микология с доза митология. 

За всеки, дръзнал да прескочи гръмките публикации в интернет обаче, е ясно, че танцовата епидемия е силно пропита с идеите на Църквата от Късното Средновековие. Малцината съвременни изследователи, които изучават и се опитват да класифицират това събитие, го определят като масова истерия, а някои танцови теоретици дори го наричат ранна проява на хореополитика. 

„Танцови маниаци“ е перформативна доку-фикция, която проследява хронологично развоя на събитията по време на тази масова дистопична проява в Страсбург, засегнала стотици хора. Тръгвайки от серия изповеди на учени от онази епоха, които представляват смесица от псевдонаука, теология и средновековна научна фантастика, представлението повдига въпроса за това как избираме да гледаме танц. За целта, „Танцови маниаци“ фокусира вниманието си върху това как разпространението на епидемията е документирано и случилото се е разказано през перспективата на наблюдаващия го и никога през тази на преживяващите го. 

Симона Дяконеску е хореографка и кинематографка от Румъния, която в работата си смесва различни жанрове и формати. Водещ неин интерес е изучаването на социалните структури, разположени по границите между фикцията и реалността, което тя осъществява често със силата на иронията и черния хумор. Завършва бакалавърска и магистърска степен във факултета по хореография на Националния университет по театър и кино в Букурещ. През 2014 г. е избрана за стипендиант на “danceWEB” във Виена, през 2016 г. получава Наградата на Националния център за танц на Букурещ, също така е сред “Twenty18 Artist” на танцовата мрежа “Aerowaves” и е отличена като изгряващ хореограф от “Springboard Danse Montréal Emerging Choreographer” през 2019 г. През последните две години е резидент на европейските проекти “Moving Digits” и “Biofriction”. 

Работата ѝ редовно е селектирана за участие на фестивали и бива показвана на места като традиционни сцени, несценични пространства, кина, галерии, музеи, архитектурни обекти, частни домове в Европа и по света. През 2014 г. тя основава своята танцова компания “Tangaj Collective”, с която работи на проектен принцип. От 2015 г. е сред основателите и е артистичен директор на Международния фестивал на танцовите филми в Букурещ. 

Този проект е съфинансиран от Администрацията на Националния фонд за култура (AFCN) в рамките на проект „ReDANS – резиденции за танцьори 2020“. Проектът не задължително отразява становището на  AFCN. AFCN не носи отговорност за неговото съдържание, нито за начините, по които резултатите от проекта могат да бъдат ползвани. Всички тези неща са отговорност на бенефициента, получил гранта.

#1518 #Страсбург #танцоваепидемия #страннидокументи #свръхестественфеномен #докуфикция #дистопия #микс #хуморалнатерапия #микология #митология #Църквата #масоваистерия #хореополитика #псевдонаука #теология #научнафантастика #какгледаметанц #перспективананаблюдаващия #срещу #разказнапреживелияго