„Без дистанция“: пространство за взаимодействие

Автор: Ангелина Георгиева

Образователната платформа за танцови практики и теории „Без дистанция“ към фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ стартира през 2012 г. в рамките на неговото пето издание. Тя е своеобразно продължение на многогодишния обучителен проект „Номадска танцова академия“ на едноименната мрежа от организации от балканския регион в полето на танца, част от която са и инициаторите на фестивала (повече за това как дейностите на мрежата допринасят за създаването на Международния фестивал за съвременен танц и пърформас „Антистик“ може да прочетете в първия текст от поредицата „Дигитален Антистатик“ тук – бел.ред). Той се осъществява между 2007 ̶ 2010 г. и всяка година се избират дванайсет млади танцьори и хореографи от Югоизточна Европа, които в продължение на четири месеца живеят, учат, работят и пътуват заедно през София, Сараево, Скопие, Белград, Загреб и Любляна. Във всеки град за тях се организират различни обучителни формати. Така се дава възможност на участниците да надградят своите познания и изразност, а също да създадат мрежа от контакти, които да спомогнат за бъдещата им професионална реализация.  

Проектът приключва през 2010 г., което тласка организаторите на „Антистатик“ да започнат да търсят нови възможности за допълване на изданията на фестивала с обучителни дейности. Така през 2012 г. стартира сътрудничеството с Платформа „Нови драматургии“ – организация (съоснована от театроведа Мира Тодорова и авторката на настоящия текст, театроведа Ангелина Георгиева, която е и част от организационния екип на платформа „Без дистанция“ в периода 2012-2018 г. – бел.ред.), ориентирана към критика, теория и нови артистични практики в сферата на съвременните изпълнителски изкуства. С „Антистатик“ ги обединява не само интересът към съвременния танц и желанието да се развива динамична и международно свързана професионална среда в него, но и разбирането за функцията на съвременните фестивали. Основната им роля на събития, които представят на публиката интересни и значими международни продукции, е разширена в днешно време. Фестивалите създават също интензивна среда за професионален обмен посредством различни работни и обучителни формати. Те предоставят възможност за предаване на опит и знания, които задават различни перспективи към изразната форма, разширяват хоризонта от идеи, позволяват досег до многообразието от практики в отделните изкуства и в случая – в танца. 

Могат да се посочат няколко причини фестивалите днес да интегрират обучителни инициативи и да се превръщат в своеобразни лаборатории. Те са мотивирани на първо място от самата логика на съвременните изкуства, в които непрекъснато се появяват нови форми и артистични практики и арт форумите са среда за тяхното разпространение, дискутиране и свързване с по-широка както професионална, така и публична среда. От друга страна, в съвременното глобално постиндустриално общество, определяно още като общество на знанието, в образователните, а оттам и в културните политики, още в началото на 21. век се утвърди нова парадигма – учене през целия живот, както и призивът в сферата на изкуствата за развитие и въвличане на разнородни публики. Това доведе до укрепване на неформалните образователни практики в изкуствата и културата и до разработване на финансиращи програми в тази посока.  

Но реалният източник на вдъхновение за концептуалната основа на платформата „Без дистанция“, а също и за нейното наименование, е статията на танцовия теоретик Андре Лепеки „Размиване на дистанциите в танца“¹. В нея той коментира някои основни характеристики на експерименталния съвременен танц, сред които е интердисциплинарността и взаимодействието между практика и теория. Той го обяснява с обрат, в който рухват утвърдени позиции, размиват се границите в специализацията на отделните фигури в творческия процес и както самият автор образно описва: „В новия пейзаж хореографът претендира да бъде и теоретик, критикът се проявява като продуцент, агентът пише рецензии, философът пробва някоя и друга стъпка, публиката е приканена към съучастие – като „учеща се“ или като равнопоставен изпълнител“. 

„Без дистанция“ си поставя за цел да създаде пространство за пряко взаимодействие между различни творци, между практика и теория в съвременния танц, между артистите и публиките. Постоянен елемент в програмата са практически уъркшопове на участници във фестивалния афиш с (първоначално само) български артисти, както и отворени разговори след представления на „Антистатик“, като в първите издания много се залага и на дискусии по актуални за сцената въпроси – като например как местни артисти рефлектират върху понятието „хореография“ в собствената си практика или върху теми от сферата на културните политики. След време екипът достига до идеята да отвори дейностите на „Без дистанция“ и към международни участници, като при възможност им осигури своеобразна стипендия, която покрива настаняване в София и такса участие. Между 2016 г. и 2019 г. „Без дистанция“ успява да привлече близо 40 международни участници. Това се оказа добро средство за разширяване на международната среда около „Антистатик“, за повишаването на фестивалната атмосфера, за разнообразяване на дискусиите около представленията, за свързването на българските участници в предлаганите уъркшопове и семинари с техни колеги от международната сцена. 

През 2016 г. „Без дистанция“ си присъединява към дейностите на проекта “Teach Back” от програмната линия “Performance Situation Room” на подкрепената по програма „Творческа Европа“ на ЕС европейска мрежа за устойчива екосистема в съвременния танц “Life Long Burning”, част от която е и балканската мрежа „Номадска танцова академия“. От тогава реализирането на платформата започва да се осъществява основно от „Номад Денс Академи – България“ съвместно с „Антистатик“. Благодарение на логиката на допълващото финансиране се появяват възможности за повече финансови ресурси, а съответно и за по-значителни начинания. В отделни издания на платформата се представят значими книги и се организират международни семинари с техните автори, в които се включват танцови практици, теоретици, драматурзи и критици. С тях екипът на фестивала и „Без дистанция“ се стреми да подложи на дискусия теоретични позиции, методи и подходи за критичен анализ на съвременния танц. През 2017 г. по покана на „Без дистанция“ в София пристига Руди Лерманс, изтъкнат теоретик и преподавател в брюкселското училище P.A.R.T.S., автор на книгата “Moving Together”. Драматургията в танца винаги е била от интерес за „Без дистанция“ и освен драматургичните консултации, които са инициирани в първите издания на платформата, през 2018 г. се провежда и практически семинар с Константина Георгелу и Данае Теодориду – съавторки на книгата „Драматургията като практика“. През 2019 г. по повод първия брой на годишното „Списание за танц“ се провежда семинар и с един от водещите европейски танцови критици Арнд Веземан, редактор в немскоезичното месечно списание „tanz”. Сред практическите ателиета силни и дълго отекващи моменти има с Дорис Улих (Австрия) и нейния емблеметичен уъркшоп „Да разтърсим плътта“, с хореографа и изпълнител Марк Томкинс (САЩ/Франция), с Мануел Пелмуш (Румъния), специализирал се във взаимодействието на визуалните изкуства с хореография, с базирания в Берлин български танцьор Ерол Александър и др. През годините в програмата участват и партньори от мрежата „Номадска танцова академия“ като културните мениджъри и танцови изследователи Биляна Тануровска (Северна Македония) и Марияна Цветкович (Сърбия), артистите Деян Сърхой, Гизела Мюлер, Александра Янева-Имфелд и др. 

От 2016 г. платформата „Без дистанция“ допълва и разнообразява още форматите си за взаимодействие с публиките. Вдъхновението идва от опита на големи международни фестивали в Европа като берлинския „Танц през август“ или „Импулстанц“ във Виена. През последните години въвличането на различни аудитории става голям акцент в тяхната дейност, насърчен както от страна на финансиращи фондове, така и от потребността на самите фестивали да не разчитат единствено на традиционни публики, а да достигат и до нови, в това число и традиционно изключени от сферата на танца. „Импулстанц“ започна да организира танцови уъркшопове за професионалисти и непрофесионалисти на открито в различни части на Виена, за да доближи максимално както фестивалното събитие (преодоляване на традиционния маркетинг), така и танцовото изкуство до жителите в австрийската столица. „Танц през август“, а също и редица танцови театри в Германия, развиват формата на физическите въведения (physical introduction или warm-up). Час преди представлението участници от творческия екип се срещат със заинтригувани зрители и посредством различни задачи им позволяват през собствения си опит да опознаят отделни хореографски и изпълнителски принципи или идеи в представлението. Физическите въведения спомагат осъзнаването, че танцовото изкуство по много директен начин свързва сетивния опит със света на идеите и също така активират тялото на зрителя, което седи в салона и съучаства във възприемането на спектакъла. Нов формат за работа с публика, който през последните 2-3 години набира популярност, изпробван и от „Танц през август“, е насочен към хора с ограничено зрение – по време на представлението им се предлагат слушалки с аудио описание на случващото се на сцената. През 2019 г. берлинският фестивал включва и формата “Awareness Boost”, разработен от хореографа Себастиан Матис. Той кани  публиката на поредица от упражнения за гледане и концентрация, специално насочени към разширяване възприятията за пространство, тяло и движение. Те носят обещанието за по-интензивно преживяване и по-дълбоко разбиране на предстоящото представление. 

Тази публикация е част от проект „Дигитален Антистатик“, който  се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.