Нив Шайнфелд & Орен Лаор: „ТРЕТИЯТ ТАНЦ“
Дуетът ви „Третият танц“ интерпретира едноименното представление на израелските танцови артисти Лиат Дрор и Нир Бен Гал от близкото минало. Какво ви мотивира за този избор и каква връзка искахте да изградите с оригинала и с контекста на 90-те?
Преди 7 години искахме да направим дует. Само за нас двамата. Но мислехме, че би било прекалено нарцистично да отидем в студиото и да създаваме сценичен материал от нулата. Затова решихме да вземем съществуващ дует и да го променим спрямо това кои сме НИЕ и каква е НАШАТА артистична визия. Представлението бе озаглавено „Двустаен апартамент“. След като го изиграхме 200 пъти, 6 години по-късно – през 2018, почувствахме, че е време да се върнем в студиото, за да направим нов дует, който ще отрази вече нашето узряване. И така започнахме работа върху „Третият танц“. Открихме много красота в дуета на Нир и Лиат, но имахме нужда да направим много промени спрямо оригиналната версия, така че всъщност се получи нов танц. Сега виждаме света по-различно от начина, по който те са го виждали тогава; подходът ни към представлението и изпълнението като такива е по-различен. Ние тръгнахме от оригиналната версия в нова посока, но запазихме някои интересни елементи от нея в нашата версия. Тяхната работа е по-дълга, тя 100% с музика от Густав Малер, докато в нашата версия съчетаваме музика от Малер с Елтън Джон, Алфавил, Стийв Харли… Техният финал и драматургия са по-различни, по-„танцови“, докато нашата версия е някак по-човешка.
Избрали сте публиката да ви наблюдава от четири страни, в ситуация на квадрат. Бихте ли казали повече за това решение?
Искаме хората да бъдат близо до нас и до изпълнителското пространство, за да се повиши нивото на интимност и те да са в по-голяма степен част от случващото се. Енергията от сцената може да се почувства по-силно, когато си близо до танца. В тази среда постигаме най-голяма близост. Второ, ефектът от това, че непрекъснато виждате останалите зрители от другата страна на сцената, докато гледате представлението, дава възможност за постоянна рефлексия. Всеки зрител постоянно е наясно с реакцията на другите хора от публиката спрямо случващото се на сцената и също така осъзнава, че други хора ГО гледат. Това подчертава важността на публиката в събитието – те са винаги видими и винаги част от цялостния образ; това помага на всеки да почувства, че всички присъстваме в момента: всички сме тук и сега заедно за един час.
Въпроси: Галина Борисова
Четете цялото интервю в „Списание за танц“, бр.1/ 2019.