Смисълът на представлението е в обмена между изпълнителя и публиката

Пол Пи: „ECCE (H)OMMO“

Какво привлече интереса ви към емблематичния цикъл от сола на Доре Хойер „Afectos Humanos“ („Човешки афекти“) ?

За първи път гледах запис на „Afectos Humanos“ на Доре Хойер по време на клас по танцов театър в университета в Сао Пауло. Това беше през 2011 г. Бях силно привлечен от нейния танц и усетих, че някой ден бих искал да танцувам тези сола. Нещо в тях наистина ме докосна. Целият процес на изучаването им 2 години по-късно се оказа опит да се опитам да отговоря на въпроса какво ме привлича в „Afectos Humanos“. Но той все още остава отворен за мен и не искам да му давам окончателен отговор.

Целта на Доре Хойер е била да достигне до универсален език на тялото, изразяващ човешките емоции. Какво мислите за възможността дълбоки емоционални преживявания да се предават и споделят от сцената?  

Да, в случая с цикъла „Afectos Humanos“ тя наистина е търсила универсални жестове за емоциите, изразени в танца. Ето защо тя достига и до тяло без ясна полова принадлежност – скрива косата си и движенията не могат да бъдат определени като женски или мъжки. За мен едно представление винаги е събитие, в което между изпълнители и публиката се споделят много неща; това дори е неговият смисъл –  този обмен на енергии, емоции, мисли, усещания… Танцуването на солата на Хойер е винаги много силно преживяване, тъй като дори и да са създадени преди повече от 50 години, те все още могат да имат силно въздействие върху публика днес.

Въпросите зададе Галина Борисова.
Четете цялото интервю в „Списание за танц“, бр. 1/ 2019.