Ана Крайтмейер/ Соня Преград: „НЯКЪДЕ ТАМ И НЯКЪДЕ ТУК“
Каква беше отправната ви точка за „Някъде там и някъде тук“?
Това беше отличената пиеса на хърватския драматург Ивана Сайко от 2003 г. „Жената Бомба“. Написана е в първо лице от името на млада бременна жена-камикадзе с бомба – т.е. тя носи в себе си едновременно живот и смърт. Това парадоксално и ритмично разтягане, което свързва живот и смърт, тероризъм и чувственост, вътрешен и външен свят, страх и желание, стана двигател и на хореографията.
Как достигнахте до отличаващата се визуалната среда на представлението?
Работехме плътно със сценографа и светлинния дизайнер Игор Паушка. Той предложи да „затвори“ дъното на сцената с прозрачна повърхност, размивайки „тук и там“, вътрешното и външното. Главният ни фокус беше да се задълбочим в интензитета, породен от близостта и зависимостта между двете тела. Затова и през различни елементи се стремим да очертаем и различни измерения на пространството на тази интензивност и какво повече тя може да ни каже за света, в който живеем и чувстваме.
Какво ви кара да продължавате да работите в сферата на танца и пърформанса?
Ние работехме върху това представление през 2017 г. и по същото време бяхме въвлечени в опита на цялата танцова сцена в Загреб да се застъпи за автономното и прозрачно бъдеще на единствената сцена в Хърватия за представяне на съвременен танц – Загребския Танцов център. В тази продължаваща борба за пространство за творчество и за достойнството на нашата професия телата ни обработваха и кодираха цялата тревожност, ярост и отчаяние в самия танц, който е нашето пространство за сила, свобода и радост. През 2018 г. получихме две от основните Театрални награди на Хърватия и това ни направи дори по-щастливи. Но битката за (правото на) танц продължава…