Как мога да танцувам и едновременно с това да изчезна

Манюел Рок: „Bang Bang“

Каква беше отправната ви точка за “Bang Bang”?

Хореографията, вдъхновена от повтарящи се движения, е като ново „Пролетно тайнство“! Заради това първоначално се колебах дали да тръгна по този път. Но ако подхождаме към нещата, смятайки, че всичко вече е направено и всичко е вече измислено, никога няма да създадем нещо. Въпросът не е в самите скокове, които се изпълняват, а какво аз правя с тях.

Коя е основната тема, която ви занимава в „Bang Bang”?

Въпросът за екстаза е централен за “Bang Bang”, тъй като той не може да бъде постигнат отново и отново всеки път, а само в отделни моменти. Важен е непрестанният стремеж да се стигне до там, постоянно да се намират пътища, които водят до това състояние. Все още ми е трудно да изразя с думи желанието да постигна този вид изчезване или надмогване на Аза. Получава се така, че в хода на представлението вече не виждаме човека; възприемаме само движеща се материя с всякакви отклонения от формата, които възникват, и пораждащи се емоции. Опитвам се да отида отвъд нещо човешко; искам нещо от Аза да бъде заличено в даден момент.

Какво преживяване искате да създадете за публиката?

Не искам представлението да хипнотизира зрителя. За мен основата му са грешките и слабостите. Парадоксът е очевиден във факта, че аз съм едновременно хореограф и изпълнител. Рефлексите ми на танцьор реагират на желанията ми като хореограф и зрител. В представлението реалното усилие е видимо – появяват се пот, болка и удоволствие. То се развива в този дуализъм. Живеем във време, в което сме принудени да се представяме, да се демонстрираме и изразяваме, време, в което комуникацията е в неизмерими количества. Затова аз намирам постигането на анонимност и изчезването за по-интересни, по-смислени. Това е движещата сила в представлението – как мога да танцувам и едновременно с това да изчезна?

Публикувано със съкращения интервю на Милен Жоли (Festival TransAmérique 2017).