Урош Каурин: „Тази вечер празнувам“

Каква беше отправната точка при създаването на „Тази вечер празнувам“?

Началото даде сцена от уъркшоп с формацията “Via Negativa”. В нея изяждах истинска роза. След като поработих повече по тази сцена, по смисъла и значението ѝ, Боян Яблановец – артистичният директор на “Via Negativa”, предложи идея и концепция за представлението.

Какво беше ценно за вас в репетиционния процес?

Въпреки че не съм изцяло автор на представлението, аз се чувствам до голяма степен като такъв. В него открихме нещо, което е дълбоко свързано с мен и с начина, по който гледам на театъра. Някои принципи, дори ценности, които следвам и в „по-авторските“ си проекти. Така че това, което ценя най-много, е истински споделеният начин на мислене за нашата работа.

Как работехте с музиката, песните и с начина, по който тяло и звук взаимодействат на сцената?

Повечето от текстовете в представлението са на песните, които пея. Имахме нужда да дадем контекст на музиката. Всичко е подчинено на една и съща мотивация: „Тази вечер празнувам!“. Взаимодействието между звук, текст, изпълнение… всичко обслужва целта на представлението.

Какво преживяване бихте искали да създадете за публиката?

Празнично усещане.

Какво ви кара да работите в полето на танца и пърформанса?

Аз едновременно създавам и продуцирам представления в сферата на съвременните изпълнителски изкуства. Този пинг-понг между артист и продуцент много ме вълнува. Въпреки че намирането на баланс между двете е доста сложно. Но аз откривам смисъла в общуването с и чрез моето изкуство. С хората. И това е, което ме движи: общуването.