4 ВЪПРОСА КЪМ:

КЕВИН ДЖИЙН: „РАЙСКИ МЕСТА“

ДРУГИ ВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ

Какъв беше водещият интерес в създаването на „Райски места“?

Исках да създам вид райски места, пространства, в които да изживявам моите утопии; където мога да намеря онова, което търся всеки ден в живота. Рай не в религиозен смисъл, не някъде в отвъдното, а тук и сега, в активна борба. В своите представления аз намирам начини да се променям и така, микроскопично, да променям и моя свят.

Да, ние сме способни да бъдем каквито искаме без страх. Борим се заедно в обща посока, за да породим една вселена, в която да можем да съществуваме. Остров, който да можем да обитаваме с лекота и с удоволствие, където различията са огромни и където гледаме общото помежду ни, това, което ни обединява.

Представлението е тържество на земята, на планетата, на всякакви форми на простест: маршове, бунтове, карнавали. То е една детска игра. Сериозен и интензивен начин да си играем с приятели.

Какво беше основното предизвикателство?

Да играя и едновременно с това да режисирам. То е предизвикателство, но и избор. Бих могъл да говоря и: за продукционни и икономически въпроси; за управление на екипа отношения с партньорите; за график; за това да мога да предам онова, което усещам и търся, да намеря подходящата загрявка, да водя преживявания, да оставя изпълнителите да преминат през онова, от което имат нужда; да приветствам изненадите и да се вълнувам от предложенията на останалите, да остана отворен за всичко и да правя своите избори като автор.

Какъв опит искаш да създадеш за публиката?  

Аз вярвам в емпатичната сила на танца и пърформанса. Бих искал публиката да усеща неща, да премине през собствените си сетива и възприятия. Това е експеримент, който е за споделяне, а не за анализ… Първо го усети и след това можем да поговорим, ако искаш, за това дали ти харесва или не. Ние носим сладост, грижа, любов към самия себе си и към другите, странност… Борим се да създадем други начини за съществуване, наши начини.

Какво те кара да работиш в полето на танца и пърформанса?

Аз вярвам, че имам мисия.

Имам нужда да го правя.

Имам потребността да го правя.

Имам нужда да променям начина, по който гледам на света, на самия себе си, имам нужда да вярвам, че мога да променям себе си и света.

Това не е егоцентрично занимание, а витална дейност, която ми позволява да се развивам и да се променям.

Кара ме да приемам нещата или да се боря.

Понякога ме държи жив.

Понякога ми носи радост и щастие.

Късмет е и то толкова силен, да твориш.

С него откривам невероятни хора и самия себе си.

Знам, че не е безполезно, тъй като виждам реакциите на хора, с които работя в представления и уъркшопи, зрители.

Дори да съм докоснал само един човек, аз съм свършил част от работата си.

Някой трябва да върши магията, за да се върти светът.