4 ВЪПРОСА КЪМ:
ВЕРЕНА БИЛИНГЕР & СЕБАСТИАН ШУЛЦ: РОМАНТИЧЕН СЛЕДОБЕД*
Какъв беше водещият интерес в създаването на „Романтичен следобед*“
Развихме това представление в рамките на фестивал, който се занимаваше с темата „публично/ публично пространство“. Когато мислехме върху какво бихме искали да работим, стигнахме до идеята да хореографираме представление с целуване. Целувките се приемат за нещо много интимно и частно, но те са и вид физическо взаимодействие, което можем да наблюдаваме и в публичното пространство. Хората демонстрират своята интимност като се целуват, но в същото време един наблюдател може да не иска да гледа по директен или воайорски начин как една двойка се целува на улицата. Интересуваше ни това напрежение и афектиращо въздействие, което целуването носи върху изпълнителите и публиката.
Какво беше основното предизвикателство?
В началото, разбира се, беше малко странно да искаме от хора, които нямат предварително установени чувства един към друг, да се целуват, да сменят партньорите и т.н. Предизвикателство беше да задържим онова фино поле на напрежение, което мигновено възниква при такава задача дори когато нещата вече стават по-познати и установени за изпълнителите. Работихме върху това през целия процес.
Какво преживяване бихте искали да създадете за публиката?
Не си поставяме за цел публиката да изпита нещо конкретно. Но със сигурност искаме тя да преживее нещо, убедени, че всяко представление обикновено провокира някакъв вид реакция – навярно тя не е една и съща за всички.
Какво ви кара да работите в полето на танца и пърформанса?
За нас хореографията се занимава с тялото и взаимодействието му със структури, които го произвеждат и задават рамка, карат го да се появява или изчезва във времето и пространството, произвеждат го като субект. В основни линии това установява начина как хората присъстват в света. Хората непрекъснато биват хореографирани от много системи и те трябва да структурират своите движения дори в ежедневието си. Ние много мислим върху това и наблюдаваме тези процеси. Интересът ни е насочен към работа с тялото или, да кажем, поставяне на тялото във фокус. По различни причини това се е избягвало дълго време в историята на танца, където е било по-важно да се „покажа“ душата или експресията на предполагаемо чувство на танцьора, отколкото тялото да е в центъра или да е основен залог.