Да изразиш объркването

Да изразиш объркването

Импровизационен уъркшоп с Джереми Уейд по разработената от него практика “Articulating Disorientation”

“Articulating Disorientation” кара тялото поетапно да се освободи от физическия, емоционалния и поведенческия си контрол, докато сканира, насочва и деконструира наличния опит чрез хиперконкретни импулси и реакции. Това е практика, която учи да се оставяме на импулсите, образите, усещанията и анатомичните дадености (реални или не) да движат тялото. Тя помага на танцьорите да открият своя танц, съобразен с тяхното собствено тяло и техните правила, без есенциализъм.“ – разказва създателят на практиката, Джереми Уейд, и пристига в България, за да проведе първия уъркшоп по нея.  

Уeйд е изпълнител и автор на пърформанси с дългогодишен кураторски и преподавателски опит. Завършва “School for New Dance Development” в Амстердам през 2000 г., а през 2006 г. получава награда “Bessie” за първата си самостоятелна работа – пърформанса “Glory”, създаден за “Dance Theater Workshop” в Ню Йорк. Мести се в Берлин и често работи с театрите “ Hau Hebbel am Ufer ” и “Gessnerallee” в Цюрих.

Създадената от него практика цели да функционира като деконструкция на популярни тренировъчни техники като „идеокинеза, техниката за освобождаване на Джоан Скинър и автентично движение. За развитието на “Articulating Disorientation” Уейд разказва още: „Пътят ми на танцовата сцена започна в края на 90-те години в Ню Йорк, в епицентъра на интереса към хиперфункциолността на тялото. На мода бяха телесните практики, създаващи леко, отпуснато, махаловидно люшкане. В крайна сметка ставаше дума за онази виртуозност на бялата средна класа, която може да се постигне лесно. Тя е приятна за гледане, кара те да се чувстваш добре, освен това се предлагаше като холистична, и още по-лошо – като ефикасна и продуктивна. Бях доста резервиран към превръщането ù в норма и към твърденията за „естественост“ на тези описания. Затова се заех да създам своя екстатична гротеска, емоционален, поведенчески и физически континуум, който да оборва тази представа за цялост, и го нарекох “Articulating Disorientation”. 

 „Разпад“, „крайност“, „хиперуязвимост“ са сред ключовите понятия, с които най-често бива определяно творчеството на Джереми Уейд. Работата му гравитира около теми, свързани с куир и феминистките стратегии за невъзможното поправяне на нещата; етиката на грижата и нейната относителност; зомби субективността; насилствеността на социалните норми и непрестанното култивиране на трудната надежда за сложното настояще. Практиката му протича през тялото и винаги съдържа концентрирана социално-политическа критика. 

Инфо