„Българска танцова платформа“ x 3

Автор: Елена Ангелова

В днешно време събитията в съвременната сценична култура са толкова разнопосочни, че погледът към тяхната история и мисия идва като необходимост за по-добро вникване в логиката на развитието им. Ролята на танцовите платформи в европейската фестивална култура е определяща за разгръщането на полето на съвременния танц още от втората половина на ХХ век. Фестивалите и прилежащите им платформи, представящи концентрирано сбор от артистични продукции, подбрани по различни критерии, се създават чрез сътрудничеството между различни институции, работещи в подкрепа на тази сфера. В повечето случаи държавата предлага финансови инструменти като дългосрочни програми, чрез които да се развива дадена танцова платформа като продължителна и устойчива инициатива. В Европа сред най-мащабните форуми за съвременен танц е създаденият през 1984 г. фестивал „ImPulsTanz” (Виена), в чийто рамки през 1996 г. започва ежегодно провеждане на образователната програма “danceWEB” (която продължава и до днес), заедно с още множество регулярни модули (“[8:tension] Young Choregraphers’ Series” и др.). Всички те допринасят за обмена между творчески екипи в световен мащаб, повишават видимостта на новите артисти и стимулират диалог относно процесите на развитие на съвременния танц, като всички тези инициативи се провеждат успоредно с представянето на международна артистична програма с представления от утвърдени хореографи и водещи имена. Измежду повлиялите развитието на този подход трябва да се споменат и фестивали като “Tanz im August” (създаден през 1989 г.), както и два от най-старите театрални фестивали в света – в Единбург и в Авиньон (създадени през 1947 г.), включващи активно в програмите си в последните десетилетия танцови продукции. Австрия, Германия, Франция и Англия са водещи в организацията на инициативи в рамките на мащабни фестивали каквито са платформите (в някои случаи се използва и понятието „шоукейс“), и те имат за цел да представят текущата работа на млади и утвърдени артисти с цел подобряване на тяхната свързаност с фестивалната мрежа по света.

Как се случва това у нас?

На Балканите тези процеси започват да текат със забавени темпове в годините след 1989 г. При съвременния танц и пърформанс нивото на международна свързаност се постига много по-трудно поради непопулярността и неразбирането на самото понятие сред професионалната театрална гилдия и сред финансиращите институции – проблем, по който до голяма степен предстои работа и днес. Именно поради него развитието на самия жанр няма последователна подкрепа и в първите години на ХXI век стъпките, по които поема, са колебливи и плод на множество индивидуални усилия. Безспорно най-запомнящото се от тях е първото издание на „Балканска танцова платформа“ (29.11 – 2.12.2001 г.), организирано от Център за култура и дебат „Червената къща“, по време на което се представят гостуващи представления от България, Македония, Румъния и бивша Югославия. Любопитен факт е, че голяма част от артистите, представили работата си на този фестивал като Галина Борисова, Иво Димчев, Росен Михайлов, Мила Искренова, Едуард Габия, Мануел Пелмуш и др., взимат активно участие във фестивала „Антистатик“ и изданията на неговата „Българска танцова платформа“ през следващите десетилетия. 

Именно тук е време да се обърнем към тяхната история. Връщайки се към все по-отдалечаващата се 2008 г. виждаме първото издание на „Антистатик с 11 събития от български артисти, някои от които към онзи момент не просто имат своето видимо присъствие на независимата сцена у нас, но опит и признание в международен план. Сред тях срещаме имената на Иво Димчев, Юлиана Сайска, Росен Михайлов, Галина Борисова, Ани Васева, Станислав Генадиев, Виолета Витанова, Вили Прагер, Ива Свещарова и Стефан А. Щерев. Почти всички те участват в последвалите изданията на „Българска танцова платформа“ през 2018 г. и  през 2020 г.

Неофициално, тогавашното първо издание на фестивала „Антистатик“ е направило до голяма степен това, което следващите две официални издания на платформата посочват като своя основна цел: да представят актуалната работа на български танцови артисти и хореографи пред местна публика и пред международна професионална аудитория. Първото издание на „Българска танцова платформа“ се провежда между 27 и 30 април в рамките на 11-тото издание на „Антистатик“, а второто – две години по-късно, между 6 и 8 ноември по време  на 13-тото издание на фестивала. 

 

Как става това?

Годината е 2008 и на Балканите се раждат три нови фестивала за съвременен танц и пърформанс. Организаторите им не подозират, че 13 години по-късно ще бъдат домакини на едно от най-отличителните събития за този жанр в страните им. Ето какво споделя един от съоснователите на „Антистатик“, Вили Прагер, в интервю за Портал Култура, дадено през 2018 г.:

„Всичко започна през 2008 г., когато искахме да напуснем страната, защото тя не ни предлагаше форуми и платформи за нещата, които ни интересуват. Тогава осъзнахме, че за да останем в България, трябва да изградим своето поле, в което да можем да работим. И да покажем на българската публика, че с това, с което се занимаваме, се занимават още много, много хора по света и в Европа.“

Като инициатива фестивалът „Антистатик“ води началото си от международната образователна платформа за танц „Номадска танцова академия“, която организира провеждането на теоретични и практически модули за професионалисти в сферата на съвременния танц и пърформанс в балканските страни. Участниците в нея пътуват и обменят опит като първите събития са през март 2008 г. в Скопие, а през април същата година – в София. „Номадска танцова академия“ е образователна, изследователска, продуцентска и промотираща програма на „Балканска танцова мрежа“, която събира всички налични ресурси в съвременния танц на местно и регионално ниво, с цел да допринесе за подобряване и професионализиране на това изкуство на Балканите. „Пътуваща академия“, както се подразбира от името, се състои от няколко програмни линии с различен фокус върху образованието, изследователските проекти и регионалното творческо сътрудничество, продукции и копродукции, обхващайки дългосрочни международни сътрудничества.

През 2008 г. в рамките на дневната програма от обучителни събития в София бъдещите основатели на фестивала Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, заедно с партньорите им от Център за култура и дебат „Червената къща“, създадена и ръководена от Цветелина Йосифова и Десислава Гаврилова, поемат организацията на представянето и на 11 български събития от сферата на съвременния танц и пърформанс между 3 и 6 април. С това се дава началото на Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Именно в рамките на този период „Номадска танцова академия“ дава начален тласък и на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Kondenz” в Белград (който към настоящия момент има също 13 издания), както и Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Locomotion” в Скопие. С това „Номадска танцова академия“ се превръща в задвижваща сила за  три изцяло независими фестивала, в три различни държави, два от които съществуват вече 13 години – факт, който доказва, че дългосрочният международен обмен и подкрепа дават видими и трайни резултати. 

 

Обратно към настоящето

Неизменно началото на фестивала през април 2008 г. работи за подобряване на видимостта на съвременния танц и пърформанс и разбирането на публиката за него като жанр, който до този момент не е разпознат от много институции или публика у нас. Вероятно това е довело до решението още второто издание на фестивала да се превърне в международно и по този начин да стане възможно на българска сцена да се представи работата на едни от най-интересните и вълнуващи артисти, работещи в сферата на концептуалния танц („Хетерономен. От мъжки пол“, Михаел Турински); хореографската работа с цитати („Без заглавие 4. 4 Хореографски портрета“, Кристин де Смедт); съвременния танц и пърформанс („Райки места“, Кевин Джийн); граничните интердисциплинарни формати („Тайно радио“, „Борса за любов“).

Първото и второто издание на „Българска танцова платформа“ концентрират усилия най-вече в организацията на специално поканени международни директори на фестивали, куратори, критици, културни мениджъри и др., които да гледат в София (и евентуално да поканят) програмираните представления. Първото издание на платформата включва 12 събития от танцови артисти от различни поколения и жанрове, а второто – 13. Сред артистите и компаниите, поканени в двете платформи, са Иво Димчев, танцова компания „Дерида“, балет „Арабеск“, „Гараж“ Колектив,  Марион Дърова, Анна Данкова, Станислав Генадиев, Виолета Витанова, Мирослава Захова, Мирослав Йорданов, Галина Борисова, театър „Атом“, Росен Михайлов, Стефани Ханджийска, Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев.

Резултатите от успеха на първото издание на „Българска танцова платформа“ не закъсняват – след 2018 г. представлението на Станислав Генадиев „Синхроничност“ е поканено в Прага; „Голем“ на Анна Данкова получава покана за фестивала “Performa & Platforma” в Марибор; “Shamebox” на Ива Свещарова и Вили Прагер също е поканен за фестивала “SIDance, Корея” (като гостуването беше отложено заради Covid-19).

Още на първото издание платформата се радва на широк интерес от професионална международна аудитория, голяма група от която пристига в дните на провеждане в София, за да гледа представленията от програмата на живо. През второто издание на платформата интересът от международната професионална общност не намалява, но пандемичната обстановка усложнява и постепенно прави невъзможно пътуването на предварително поканените гости. Поради това представленията от програмата се играят на живо пред българска публика, но със стрийминг, предназначен специално за международната аудитория, като по този начин се постига работещ баланс между живата и дигиталната презентация.   

Сравнително млада, но все по-нужна инициатива в рамките на един фестивал с тринадесет-годишна история, „Българска танцова платформа“ се стреми към моментна снимка, улавяйки актуалното от съвременния танц и пърформанс у нас. В едно сгъстено време тя предлага акумулирано съдържание от натрупаната за две години работа на артисти, активно въвлечени в сферата на този жанр като автори, хореографи и изпълнители. Едно от предимствата на платформата е в нейната максимална отвореност към различни творчески търсения, авторски интерпретации, стилове и жанрове.

 

Тази публикация е част от проект „Дигитален Антистатик“, който  се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.