Антистатик въпроси към Оле Фрам, LIGNA

raptureandrage-01

Антистатик въпроси към Оле Фрам,  LIGNA// „Опияние и гняв“

Изследваме характера на авторитарните движения

Какво стои в основата на сътрудничеството между LIGNAи българския творчески екип и какво ви занимаваше в процеса на работа върху „Опияние и гняв“?

Още през 2015 г. Стефан, с когото вече сме работили заедно върху радио-балета „Тайно радио“, ни попита дали бихме искали да направим съвместен проект за българския комунистически лидер Георги Димитров, който е живял в Германия и става известен с лайпцигския процес за подпалване на Райхстага през 1933 г. Ние обаче много се колебаехме, тъй като в практиката си се занимаваме предимно с колективни процеси. Затова и предложихме по-общ подход, в който да изследваме фашизма и характера на авторитарността, както и отношенията между политика и естетика. Постигнахме съгласие върху това, но най-интересната част от сътрудничеството ни беше да намерим диалог между нашия много различен политически опит. Трябваше да определим зоните на общ интерес и оттам също подходящи и завладяващи ситуации за публиката. Интересното беше, че имахме и различен подходи към сцената, тъй като Стефан и Елби са свързани повече с театъра, отколкото нашият колектив.

Какво преживяване искате да създадете за публиката?

Нашата работа изолира всеки един от публиката посредством слушалки, които хората получават, но също така се изграждат различни отношения помежду им. Това може да означава вид овластяване на публичното пространство, но винаги има и нещо свръхестествено в едновременното изпълняване на действия. В „Опиянение и гняв“ става въпрос за тази двойственост,  която може да бъде объркваща и дори смущаваща. Но ние го разглеждаме като стратегия за осмисляне на съвременната политическа ситуация: чий глас следвам? В същото време се надяваме, че правим представление и за самия театър, за какво театърът би могъл да бъде, какво представлява една театрална ситуация. Бертолт Брехт пише за „театрализиране на публиката“, за нейното „драматизиране“, т.е. вкарване в действия. Публиката играе публика в една конструирана действена ситуация и именно това е от особен интерес за нас.

Формата на радио-балета, т.е. изпълняване на действия от страна на публиката под инструкции, получавани по радио-сигнал през слушалки, е емблема за артистичната практика на LIGNA, която развивате от поне 10 години. Как ви изглежда тя от днешна гледна точка? Има ли нови предизвикателства пред нея днес?

Радио-балетът беше средство да предизвикваме действия в ситуации, в които като че ли беше вече невъзможно да се действа – имаше места, в които беше невъзможно да се демонстрира и т.н. Но тъй като радио-балетът предпола разпръскване на хората в пространството, а не тяхното групово събиране на едно място, това създаваше възможност за промяна и за провокиране на знакови действия. Той също така позволяваше да се породят отклонения в едно общество, в което повечето жестове са нормирани. Ситуацията в западните общества обаче се влоши през последните години. Наблюдението на публични и частни пространства и една непрекъсната параноя станаха нещо нормално; авторитарни движения добиха все повече популярност и форми на съпротива, подобни на радио-балета и флаш-мобовете, се превърнаха в нещо обичайно. Опитваме се да се справим с това, създавайки ситуации като в „Опиянение и гняв“. Според мен най-голямото предизвикателство сега е как да разширим конструкцията и ефекта на ситуациите, които създаваме.

Въпроси: Антистатик